Децата, когато са малки, харесват да бъдат навън, особено ако току-що са проходили. Чувстват свободата по своя си начин и събират знания за света около тях. Дори буйнала река изглежда като блато сравнена с любопитството им. Искат всичко да пипнат, немислещи за опасността, че могат да се наранят. Майките и бащите по един или друг начин осигуряват безгрижното израстване на своите мъничета. В ден като днешния беше безсмислено да си седим вкъщи. Взех нещата за площадката /фигурки за пясък, летящ пумпал и гумена топка с пъпки/ и с малкия излязохме навън. Камионът с въженцето също бе сред нещата. Но за него нямах грижа, малкият обичаше да си го дърпа и се радваше на шума, който издава. Странен камион, дрънчеше дори върху мека тревица. Една малка подвижна лудница... Пристигнахме първи на площадката, още нямаше други деца. Малкият, леко разочарован се качи сам на люлката "Вече съм голям" и вяло се полюшваше. След няколко минути нещата се промениха. Имаше вече много дечица. До мен се приближи е ...