Ламарината изскимтя жалостиво, когато багерът захапа обшивката от предната стена на „Свирката“. Тенекиеното заведение вече бе почти разрушено, а отломките се трупаха отстрани като безформена барикада.
След продължителни битки Тенчо Кръчмарят най-сетне бе загубил окончателно войната с общината и грозната постройка трябваше да изчезне. Жертва паднаха още няколко неугледни сгради в близост. На терена щеше да се издигне мол. Инвеститорите, някаква международна компания с усукано име, бяха облепили целия квартал с плакати, изобразяващи бъдещия търговски център в покрайнините на града. В началото Тенчо потърси подкрепата на съкварталците, но се оказа, че освен неколцината постоянни посетители в „Свирката“ и двама-трима природозащитници, никой друг не пожела да се подпише в апела до общината за запазване на парка. Искаха мола. Всъщност това не беше истински парк, а занемарена поляна след крайните блокове, набраздена от пътечки между храстите. Тенчо много пъти се бе взирал в картата, която му ...