Дясната ръка още го въртеше при разваляне на времето. Или при среща с оня. Само че това рядко се случваше, защото Манчо беше вече предпазлив. Излизаше на стълбите, ослушваше се и тогава викаше асансьора.
Макар че и това невинаги помагаше. Няколко пъти го срещна при входа на кооперацията и се налагаше да проследи с поглед облаците дъждовни ли са…
Щото… Да го погледне в очите… Знаеш ли как ще го приеме? Лош човек, й!
Щеше да му счупи ръката само заради една забележка. Е, не баш забележка, де… Жена му на оня тогава изпуснала входната врата, тя изхлопа и го ядоса. Ама тая спи ли?
И се нахвърли отгоре й. Крещя, тропна два-три пъти вратата, за да демонстрира какъв шум вдига, обеща й голяма разправия, ако пак…
А после оня дойде, попита го защо разплаква жена му, че и му наби два шамара. Манчо пробва да се защити с работещата дрелка, оня я измъкна от ръцете му, обеща му да я завре… Така де, някъде…
А след седмица, без да види, че оня отива към мазето, високо разказваше на комшията от шестия ет ...