Стоян се събуди. Отвори очи. Утрото отдавна беше настъпило. През отворения прозорец влизаше различна информация от събуденото село. Петел изкукурига, магаре изрева, след тях изблеяха няколко овце. Две комшийки разговаряха, като викаха една към друга преодолявайки по тоя начин разстоянието от двата доста големи двора между къщите. Едната се оплакваше, че й липсват две пилета от курника и се заканваше към виновната лисица, че ще е тръшне чумата. Другата се вайкаше, че мъжът й донесъл лекарство за картофените буболечки, ама тя като ги напръскала те не умирали, а сякаш се освежавали и ставали по - пъргави.
По прашната улица под прозореца изтрополи каручка по тук - там останалия камънак от едновремешния калдъръм. Малко след нея се чу веселата глъч на група деца, които прекарваха ваканцията при своите баби, а сега се бяха запътили към реката да ловят риба и да се къпят в хладните вирове, спасявайки се по тоя начин от юлската жега.
Загледан в пожълтелия таван над него, Стоян леко се усмихна с ...