Ще си купи онази рокля от витрината. Най-скъпата, която някога бяха продавали – 175 лева. Такава красота, такъв разкошен цвят! Една вечер след като оправи касата и затвори магазина я пробва тайно. Стоеше ѝ толкова хубаво все едно беше шита специално за нея. И материята беше разкошна. После цяла седмица се страхуваше, че ако някой разбере, ще я уволнят. А сега! Сега роклята ще си е нейна! Точно с тази рокля ще отпразнува повода.

Но каква рокля – по-наедро трябва да се мисли. Ще вземе огромна нова фурна за кухнята за да може майка ѝ да прави големи сочни баници. И банята ще ремонтират, дори вана може да сложат. И за майка ѝ един от специалните матраци, които рекламират по телевизията – нали старата все я боли гърба. И кола! Да, определено кола – толкова хубаво би било да ходи на работа със собствена кола, вместо с претъпкания селски автобус. А в събота да кара майка си до града на пазар или пък до голямата църква.

Как само ще си живеят двете от сега нататък! Няма да има повече немотия, нищо че останаха сами двете. Тя стискаше чантичката с печелившия билет в скута си и подканяше наум автобуса да побърза за да каже по-скоро на майка си. Двете заедно тази вечер имат да планират как да похарчат цели 160 000 лева!

И на море ще идат! Да, само да дойде лятото. Ще се пекат двете на плажа в Китен. Беше го виждала на една стара картичка – златен пясък, вълни и чайки в небето. Ето, пристигна най-накрая.

Още като слезе на спирката усети миризмата, а когато свърна зад ъгъла, така внезапно се спря, че мъжът отзад се блъсна в нея. Малката бяла къщичка, където живееха двете с майка ѝ беше изгоряла до основи. Пламъци вече нямаше и пожарникарите явно си бяха отишли, но от овъглените останки все още се издигаше дим.

- Мамо! - извика тя, допуснала най-лошото. Тогава я видя. Майка ѝ седеше на ръба на отсрещния тротоар и плачеше неутешимо. Тя благодари на бога от сърце и прегърна старата жена.

- Мамо, мамо, ти си добре, нали? Ти за нищо не се тревожи. Всичко ще оправя. А на море ще идем някой друг път.

Старата жена не разбра за какво говори дъщеря ѝ. Тя само знаеше, че преди няколко месеца парите не им бяха стигнали да платят вноската по застраховката, която някога мъжът ѝ беше сключил.