24 may 2020, 16:38  

Ловеч 

  Prosa » Otros
1204 3 11
9 мин за четене

                  ЛОВЕЧ

 

            Ловеч е един от най-древните градове в България. Възникнал е върху развалините на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. Той е свързан с много исторически събития, отнасящи се до великото минало на България. На територията на Ловеч са намерени много археологически находки, които свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовокаменната и желязната епоха и са ценни артефакти от българската съкровищница.

            На хълма „Хисаря“ са открити останки от късноантична църква.Намерените материали при разкопки на хълма свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.

            Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Те са основно от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век градът се споменава във връзка с нахлуването на печенегите и техните военни действия с Византия през 1059 г.

            През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспота Срацимир и на Кераца Петрица. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. Тук  около 1324–1325 г. е роден българският цар Иван Страцимир, втори син на Иван Александър от влахинята Теодора Басараб.

            Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „Хисаря“. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстаническата армия на Асеневци и Византия. Подписаният мирен договор е поставил началото на Втората българска държава.

            През ХІV в. той става един от най-големите и укрепени (развити) градове вече не само на Второто българско царство, а и на целия Балкански полуостров.

            Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие. Градът е отбраняван от болярина Станко Косан до около 1446 г. През 1520 г. е описан в османския данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават Хаджи Калфа, Филип Станиславович и Евлия Челеби. Според последния градът е търговско-занаятчийски център.

            През 1871 г. Ловеч е избран за център на революционната организация и е част от структурата на Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски. Той е така нареченият Втори революционен комитет на организацията и е обявен за привременно правителство, наречен от самия Левски „Вътрешен централен революционен комитет“. За негов председател е бил избран Иван Драсов.

            В средата на 70-те години на ХІХ век е построен покритият мост от Уста Колю Фичето, свързващ двата бряга на река Осъм, който е изгорен през 1925 г. и отново възстановен в 1931 г.; преустроен е в периода 1980–1982 г. и е частичо ремонтиран през 1999 г. Сега този мост свързва съвременния Ловеч със старинния квартал Вароша и се е превърнал в символ на града.

            В края на XVII и началото на XVIII век заради богатството си градът е наречен Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно.

            През Руско-турската война от 1877–1878 Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски. За първи път това става на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от Западната османска армия (начело на командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски освобождават Ловеч.

            През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия.

            През 1881 година е създаден Американският девически колеж (сега ГЧЕ „Екзар Йосиф І”), а от 1928 г. е факт и единственото на Балканснкия полуостров училище по кожарство.

            През периода от 1901 г. до 1959 г. Ловеч е околийски център, след което става окръжен град.

            В навечерието на църковния празник на Светите братя Кирил и Методий – 11 май –  през 1901 г. в ловешкото училище за 15 минути от Панайот Пипков е написана музиката на просветния химн „Върви, народе възродени” по текста на Стоян Михайловски, а през 1902 г. самият Панайот Пипков, който е бил член на Ловешкото македоно-одринско дружество, вдъхновен от Гоце Делчев, с когото са били приятели, тук, в Ловеч, написва химна (текст и ноти) на македонския народ с наименованието „Стига вече”.

            От 1941 г. започва производството на единствената у нас самолетостроителна фабрика.

            В Ловеч са произведени първите български самолети, леки автомобили, мотоциклети и велосипеди.

            От 35 години насам Ловеч е космически град. На 10.04.1979 г. в 20 часа и 35 минути (московско време) в околоземната орбита е изведен космическият кораб „Союз 33”, пилотиран от международен екипаж с командир Николай Рукавишников и космонавт изследовател Георги Иванов. Ловеч е град с принос в космическата наука. Тук е роден акад. Димитър Мишев, изтъкнат български учен в областта на космическите изследвания и академик на Международната академия по астронавтика в Париж. Той е научен ръководител на Георги Иванов.

            През 1986 година Ловеч е посетен от Дипломатическия корпус, а през 1987 година той става областен град.

            На името на древения град Ловеч през 2005 г. е кръстен скалист нос в Ливингстън, наречен Мелта (името му е дадено официално на 11 април 2005 г.)

            На 11 май 2005 г. е направена първата копка на Катедралния храм „Св. св.Кирил и Методий”, а на 29 ноември същата година е положен и основният камък.

            През 2009 година се подписва споразумение за побратимяване между Звездното градче (Руска федерация) и град Ловеч (Република България)*.

            На хълма на Стратеш има и друга атракция в града – ловешкият зоопарк, който е втори по големина в страната.

            На 11 май – Денят на светите братя Кирил и Методий – е официалният празник на града, но тъй като Ловеч е известен и като градът на люляците, на Цветница се празнува именния ден на града – един от най-хубавите и най-обичани традиционни пролетни празници в града.

 

            Б.а. Част от данните са взети от Уикипедия.

            Материалът е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно ми беше да прочета. Стигнах до извода, че вече си се върнала от юг.( като щъркелите)
  • meteor (Roj Blake), ЕдинСкитник (Николай Гешев), Иржи (Ирина Филипова)
    и Bezzhichen (Безжичен), благодаря ви!
    Винаги сте добре дошли в Ловеч!
    Бъдете!
  • Страхотно добре написано и много, много интересно. Прочетох на един дъх!
    И един детайл, който за мен е от особено значение: Академик Димитър Мишев, тогава доцент, е и ще остане моят най-любим преподавател. Той ни научи на телевизия, импулсна и свръхвисокочестотна техника. А след това често го срещах до градинката на църквата " Св. Седмочисленици" и беше огромно удоволствие да си говориш с човека, който те научил много. Признателен съм, че познавах такъв страхотен човек и учен. А всичко останало в твоята работа ми беше също безкрайно интересно. С признателност, че ни го напомни или ни го показа за първи път.
  • Ех, тоя Ловеч! Мечтаех си за него , когато можех да уча в Американския колеж, но тогава той не беше за всички, а и само година след тоя мерак, той бе закрит, защото дойде 9. 9. 1944 г./имах съученичка, която учеше там точно 1 година и се върна при нас/. После мечтаех да го видя Ловеч, който има такъв красив химн, изпят от певицата Мария Петрова! Все някога ще успея! Но ти си го описала с любов, Лати и с толкова добър стил!
  • Тук може да се прочете повече за Ловеч и Кусан войвода:

    http://bgnasledstvo.org/bg/%D0%BA%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%B4/

    https://lovechtoday.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD/

    Благословена вечер на всички откровенци!
  • ВелинаКараиванова (Велина Караиванова), ЕдинСкитник (Николай Гешев), vega666 (Младен Мисана), Eipril (Хари Спасов), Ranrozar (Стойчо Станев) и batchvarov (Дон Бъч), благодаря за коментарите! Бъдете здрави!

    ,Ranrozar (Стойчо Станев) Иван Драсов е правилното име. Поправих го.

    batchvarov (Дон Бъч), на 15 февруари 1950 година помощник министърът на народната просвета Петко Иванов открива в Ловеч единствената тогава в страната гимназия за чужди езици. След промяната, в ловешката езикова гимназия отново има три отдела – немски, английски и френски език.

    ЕдинСкитник (Николай Гешев), Ловеч е един от последните български градове крепости, които падат под османска власт, но точната дата не е известна.
    Станко от турците е наричан Станко Кусам и Устанко Кусам, но в народната песен е възпян като Кусан.

    „Не мога Милане да пея,
    че тук ходи Кусан войвода
    с триста души юнаци,
    да коли турци потурнаци,
    той ме беше залюбил,
    като беше войвода
    на Ловеч града голяма…”
  • Честит празник! Великолепна статия, съдържаща много ценна и интересена информация за град с вековни традиции. Научих много нови факти, докато си припомнях позабравени. Може би е подходящо на днешната дата да отбележим, че Езиковата гимназия на Ловеч е майка на всички езикови училища в новата история на страната ни. Създадена през 1950г. с три отдела, като през 1954г. английският се измества в София, а през 1958г. френският във Варна. Немският остава в Ловеч. Уникалното на ловешката гимназия-майка е, че първа поддържа пансионна форма на обучение (това прави и Варненската френска до самия край на шейсетте години). Неслучайно в онези години "Свободна Европа" нарича ловешките възпитаници "Червените вълчета на България" - намек, че това е ковачницата на новата вълна интелектуален елит на страната.
  • Хубаво е да знаем историята на родното място, както и на това където сме се установили за постоянно.
    Може би е машинална грешка,но мисля че Иван Драсов е правилното име, който освен това е бил и кмет на Ловеч.
    Латинка-Златна, приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески търсения!
    Честит празник!
  • Благодаря, Латинка! Никога не съм бил в Ловеч, но имах старшина - школник в казармата оттам. Служих в поделението в София, до което взривиха печатницата. Аз давах наряди, когато беше само на два етажа( 1985-1987г).Сега там има Техно център. Гръмко име което компилира длъжността"ЗАВЕЖДАЩ ГРЪМОТЕВИЦИТЕ".
    Много се убедих в мечти. Този човек от Ловеч ме накара да се пиезимя. Чистех обувките му, оправях леглото му, мачках стари вестници от вестник "Работническо дело" или " Отечествен фронт". Наричаше ме моето момче. Аз не харесвах това. Нещо вътрешно в мен се бунтуваше, но имаше и друго по - силно, което ревеше:" Мълчи! Търпи! Оцелявай!"
    Та момчето от Плевен се уволни...
    Няма да забравя думите му. Бях измел с метлата стаята му, обрал прахта с мокър парцал и сложил ръце върху желязното легло. Тогава той ме удари през ръцете( бях осемнадесетгодишен) каза:
    - Никога не се отчайвай! Не скръствай в униние ръцете си! Избрах те, защото само ти имаше пламък в очите! Прости ми."
    Прегърна ме
  • Честит да ти е 24 май - празникът на писмеността и духовността, Латинка!
    От твоя материал научих нови и изненадващи факти. Благодаря ти!
    Бъди жива и здрава да ни радваш и занапред с творчеството си!

    П.П. Благодаря ти, че коментира "Светъл оазис докрай остани". Трогнат съм!
  • Толкова пространна, но сбита информация – така поднесена възбужда жаждата за знания – изключителни факти и събития, с които да се гордее град Ловеч! А и тематично, и уж между другото, но изненадана настръхнах – как точно е създаден химна „Върви, народе възродени”! Благодаря!
Propuestas
: ??:??