Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Изпитваше наслада от превъзходството, от усещането да чуе ударите на сърцето си, докато обираше мекия спусък на пушката, и най-вече от вида на падащата жертва.
Деляха го само няколко метра от ранения дивеч, когато без да иска настъпи капан за мечки.
Скрит в есенната шума, станал почти невидим, се оказа препятствието между него и умиращия елен.
Нечовешка болка разтресе тялото, в което металните скоби се впиваха.
Докато отваряше капана крещеше неистово, псуваше ловците, Бог, съдбата и целия си живот.
Кракът му беше счупен, а кръвотечението, предизвикано от назъбения метал можеше да му изиграе лоша шега. Трябваше да се съсредоточи върху проблема, за да не умре от загуба на кръв.
Разкъса ризата си ...