Глава IV
Дъхът на огъня
Йоан вече добре различаваше мрачната фигура, която държеше горящата факла в ръката си. Това бе Тео, който беше изкачил няколкото стъпала и бе навлязъл във вълшебното езеро. Но какво правеше там? Трябваше им повече светлина, припомни се Йоан, но... Мисълта му не можа да продължи. Нали се бе върнал, нали всичко вече бе реално, тогава каква е тази лудост? Йоан отказа да се бори повече, просто нямаш смисъл. Той се отдаде на случващото се, на гледката, която го погълна.
Тео потопи горящата факла в езерцето. Отслабващият й пламък замря напълно. За миг цялото помещение, целият храм потъна в мрак. Но след това огънят се завърна, по-мощен от всякога. Хиляди огнени пламъци заиграха по повърхността на езерото. То засия. Повърхността му зашава и то оживя. Огънят се закатери нагоре по водопада. Малки пламъчета се разпръснаха навсякъде в храма, където ги отвеждаха хилядите пукнатини и канали. Цветът на огъня не бе обикновен – бе синьо-белезникав, като някаква божествена аура. ...