Л О З Е Т О
(чужд разказ)
Този разказ наистина не е мой. Колкото и странно да звучи, но аз нито съм го преживял, нито съм бил свидетел на описаното, нито дори съм чувал за такъв случай, дори подобен сюжет никога не е преминавал през мислите ми. Сякаш ми беше разказан от някого, а не беше така. Разказът просто дойде отнякъде, без самият да знам откъде и как.
Дълго мислих дали въобще да почна да го пиша, още повече, че една селска история, случила се в средата на миналия век, няма да бъде интересна за съвременния читател, да не говорим за младите хора. И при най-добро желание, голямата част от тях трудно биха могли да разберат условията, при които са живели тогавашните селяни, техните представи за щастие, морал и чест, да почувстват приоритетите в стойностната им система.
Но докато се двоумях, този странен случай започна да избледнява, в резултат на което започнаха да се появяват и неизбежните бели петна. Накрая все пак реших да опиша споменатата история без да изменям или допълвам какво ...