Не една, две, ами цели три сме ние.
Но не Вяра, Надежда и Любов в сърцето бие.
Самота, Гняв и Празнота в плътта снове, а е жалко
- огледален образ на все още дете!
През тъжни, стъклени, някак си гладни очи
- преминават мъгляви образи за неосъществените мечти.
А те са по-красиви от сън, по-коварни от смъртта!
В мрачна килия е душата...
Има ли някой, за да отвори вратата?!
Крещейки в собствената си мозъчна кутия...
А мислите - крилати, лъжите - опашати, шепнат
- какво нещо е гордостта ти, тънката линия, разделяща човешкото от подлостта ти! ...