Изгубил си пътя си.

Била съм там и знам. 
Просто съществуваш.

Сиво ежедневие. 
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… 
И изведнъж се появява някой, който вижда в теб
това, което си забравил. 
Открива страни, за които дори не подозираш. 
Но е там до теб, зад теб винаги. 
Готов на всичко, без да иска нищо в замяна. 
Кой би повярвал!? 
Минава време…

Този човек те изумява. 
Ти понякога го игнорираш, нараняваш, 
друг път се смеете на нещо дребно.
И той е там все още… 
Това те кара да се замислиш. 
Усещаш, че може да се получи нещо 
между вас… 
Но нямаш право да разваляш

живота му, 
който отстрани изглежда подреден, добър… 
Започваш да мислиш кое е по-добре за него. 
Знаеш, че има право да бъде щастлив. 
Тук идва дилемата кое е моралното, 
„правилното“ решение. 
Никой не знае! 
А ти какво можеш да му предложиш!? 
Отдаваш се на усещанията си, но разумът
те потупва по рамото. 
Имаш ли право на това!? 
Ами ако го разочароваш!? 

А ако му повярваш и той си тръгне!? 
Истина ли е? Лъжа ли е? 
Не! Лудост е! 
Трябва да избереш сърцето или разума. 
Иначе отново ще си заключен там, 
на онова ужасно място! 
*** 
А очите ти… греят, когато те види… Лудост е!