Речено-сторено. Принц Нитрам отлетял първо за планетата Меркурий, където живеели вестоносците на вселената и със скоростта на светлината разнасяли съобщения между народите на различните галактики. Владетелят на планетата чул тъжната история на Нит и му изпратил един от своите поданици – бързоходеца Рукрем, който щял да отговаря за писмата, които пристигат до Дядо Коледа, да ги чете, сортира и разпределя кой какво трябва да получи.
В същото време принцеса Авелеб отлетяла до планетата Венера, чиито поданици били само жени. Тамошната кралица изпратила с Ав своята приятелка – чаровната и красива Арен, която щяла да отговаря за изработването на подаръците за момиченцата.
На свой ред Нит отпътувал за Марс, планета, населявана само от мъже. Кралят ù изпратил с Нит пратеника си – умния и храбър Мартин, който щял да отговаря за играчките за момченцата.
След това принцесата заминала за най-голямата планета в Слънчевата система – Юпитер, където живеели само великани. От там с Ав тръгнала великанката Юпа, която щяла да отговаря за изработването на подаръците за възрастните.
Лунният принц литнал до планетата Сатурн, известна със своите пръстени. На планетата живеели най-различни творци – художници, скулптори, музиканти, дизайнери. Именно най-добрите скулптори от Сатурн били измайсторили красивите  пръстени, с които се кичела планетата. От там Нит си тръгнал с ловкия и сръчен Рутас, който щял да отговаря подаръците да са красиво опаковани.
После Ав литнала до планетата Уран, където живеели най-добрите готвачи в галактиката. Тамошният владетел, който носел титлата Главен Вселенски Готвач, изпратил с нептуновата принцесата най-добрата си сладкарка Нару, която щяла да отговаря за приготвянето на лакомствата, които Дядо Коледа да разнася в Коледната нощ, заедно с подаръците.
След това Нитрам отлетял за най-далечната планета – Плутон. Тя била толкова далеч, че докато се стигне до нея, отнемало толкова много време, че часовниците се разваляли. Затова на Плутон живеели едни от най-добрите вселенски часовникари с магични сили. От там с принца тръгнал Нот-Нот, един от часовникарите с най-изкусни магьоснически умения, който щял така да преправя времето в Коледната нощ, че Дядо Коледа да има време да разнесе подаръците на всички хора, във всички кралства.
Накрая принцеса Авелеб отлетяла до Слънцето, а то ù изпратило приказно красивата и сияйна графиня Златея, която като Ав имала  светли коси, но нейните били златни, а не сребърни, имала същите небесно сини очи и бяла кожа. Тя щяла да ръководи  всички останали в работата им и да следи никой да не изостава от графика.
Нит и Ав се върнали в Сумрачното кралство с изпратените им помощници. Жителите на Кралството много се зарадвали да ги видят, особено техните майки. Принцът и принцесата обаче побързали да разкажат истината за проклятието. В кралството вече никой не си спомнял за тази история, но всички се почувствали гузни, че заради тях страдат и другите кралства. Те с радост изслушали плана на принца и принцесата за връщането на магията на Коледната нощ и решили да се включат.
Бързоходецът Рукрем избрал свои помощници от жителите в кралството, заедно построили голяма поща, пратили съобщение до всички хора из другите кралства да им пращат писма със желанията си за подарък и когато писмата запристигали, започнали да ги обработват.
Чаровната Арен избрала само жени за помощнички, заедно построили красив виолетов дворец, където започнали да изработват подаръци за момиченцата.
Храбрият Мартин взел само мъже за помощници, построил красив син дворец и започнал да сглобява подаръци за момченцата.
Великанката Юпа си построила огромен замък, по нейните размери, който бил висок, колкото цяла планина. В него тя започнала да изпълнява със своите помощници желанията на възрастните.
За сръчния Рутас построили голяма работилници с ателие, където той и помощниците му веднага се заели с опаковане и украсяване на подаръците.
За сладкарката Нару построили огромна сладкарница с пекарна, където денонощно се приготвяли мъфини, торти, бонбони, бисквити, сладки, близалки, кремове, шоколади и какви ли не вкусотии.
Нот-Нот и помощниците му си построили часовникарско ателие с вълшебна часовникова кула, където се мъдрели заклинания за управляване на времето.
За красивата Златея построили красив замък, на върха на висока планина, за да може отгоре да вижда всичко и да следи да се спазват графиците на работа. Планината била толкова висока, че винаги била покрита със сняг, снегът се отразявал в златните коси на Златея и тя изглеждала, сякаш по самата нея е навалял сняг. Затова скоро всички в кралството започнали да ù казват Снежанка.

Минала цяла година и на следващата Коледна нощ Дядо Коледа посетил отново Сумрачното кралство и се умилил от изненадата, която намерил там. Сърдечно благодарил на Нит и Ав за помощта и без да чака втора покана, започнал да разнася подаръците. Всички хора по земята ахнали от учудване, когато след толкова дълго време те най-накрая имали отново подаръци в Коледната нощ. Отново всички били радостни и засмени, магията се върнала в сърцата им.

Денят и Нощта разбрали за радостното събитие и веднага потърсили Дядо Коледа, да го разпитат как се е случило. След като чули, двамата решили, че в Сумрачното кралство вече не заслужават да страдат и са изкупили вината си, вдигнали проклятието и над кралството отново вече имало ден и нощ, светлина и тъмнина, и то без помощта на лунния принц Нитрам и нептуновата принцеса Авелеб. А Сумрачното кралство се преименувало отново на Кралството на Дядо Коледа. Жителите му благодарили от сърце и казали, че са си взели поука, никога повече да не оставят несвършена работата си, за да се забавляват. А Денят и Нощта си взели поука, че трябва да се научат да прощават и да дават втори шанс да прегрешилите.

А Нит и Ав… Те също били много щастливи, защото най-накрая можели да прекарват колкото си време искат заедно, без да им се налага да си лягат по различно време и без да им се налага да ползват магичните си сили. Но за всеки случай ги запазили, никога не се знаело откъде и кога може да се зададе някое ново приключение.