Лятна импресия

                                                                                                На Кали

            Топла лятна вечер беше изместила горeщия ден.  Лунната пътека се хлъзгаше по тъмносините води на морето. Луната усмихната и весела,  намигаше съзаклятнически от трона си. Ти лежеше гола на пясъка, а летният бриз галеше настръхналите зърна на гърдите ти. Прибоя надвесил се над теб, шепнеше вълшебна приказка от която цялото ти тяло изтръпваше от желание. Ти мислеше, че си сама. Аромата на твоите коси ме обгръщаше като пелена и  тласкаше  към теб. Летях над горещия пясък, носен от крилата на страста и желанието. Когато се надвесих над теб и устните ни се сляха, луната срамежливо се скри зад случайно попадналото на небосвода облаче. Ръцете ми галеха настръхнала от страст кожа, допира я засилваше още повече и милиони тръпки полазиха в най-скритите кътчета на телата ни. Почувствах те близо до мен. Бях  така силно възбуден, че едно случайно  твое докосване можеше да ме взриви. Исках те, но ти продължаваше да пиеш от устните ми нектара на желанието, което беше силно събудила в мен.  Пръстите ти изгаряха при допира с  загорялия ми гръб. Той се изплъзна от възбудените ти ръце и косата ми покри гърдите ти, спуснах се по корема ти и почувствах влагата на бърните ти върху устните си.  Едно докосване на езика ми те накара да изстенеш като ранена кошута, тялото ти се изпъна и разтвори за моето непреодолимо желание. Ръцете ти притискаха главата ми към междубедрието, разтворило се пред мен като портите на Еден. Исках те и ти ме искаше. Беше фатално неудържимо. Скочих, грабнах тръпнещото ти тяло и се затичах към тъмните води на морската шир. Водата ни обгърна с гальовната си хладна прегръдка. Ръцете ти обхванаха шията ми, докато бедрата ти правеха същото с тялото ми. Търсех пътя към лоното на душата ти.  Едната ти ръка ме насочи и аз те пронизах. Въздишката ти беше неописуема, сякаш от раменете ти се смъкна цялата мъка на този свят. Устните ни се бяха впили един в друг, като пипала на октопод. Морските вълни ни тласкаха един към друг, после ни отдалечаваха, а ние бързахме отново да се слеем . Изпуснах те. Ти се гмурна като японска търсачка на перли и го намери. Съприкосновението  на устните ти ме накара да се почувствам като олимпийски бог. Зевс ми беше баща, а Аполон брат. В момента в който изригнах ти се гмурна между краката ми и като змийорка заплува около мен. Водата беше като разтопено стъкло, прозрачна, тъмно зелена на места, а на други мастилено синя. Лунните лъчи си играеха с морето и  постоянно променяха настроението си.

Така плувайки като сребърна рибка, ти отиде на плиткото, застана права и протегна ръка към мен. Искаше да дойда близо до теб. И аз исках, но не бях състояние да направя ни най-малко движение. Твоето изящно тяло обгърнато от сребърното наметало от лунни лъчи ме хипнотизираше. Около теб струеше някаква магическа светлина, някаква аура те беше превърнала в неземно същество. Красива, и изящна като фарфорна статуетка, като капка течен кристал взел формите на нимфа. Дългите ти руси коси подобно току що източена свила, лежаха на гърдите ти и ти  придаваха митичен образ на древногръцка богиня, заблудила се в чужди морета. Протегнатата към мен ръка, зовеше за близост и помощ, сякаш аз земният човек имах право да дарявам спасение на една божествена сила.  На едно божество, изтъкано от нежност, красота, изящество и страст. Очите ти бяха откраднали цвета на морето. Толкова лазурни и дълбоки през деня, сега бяха като тъмни пропасти, ледникови пещери в които гореше тайствен огън.

Все пак преодолях сцепенението си,  загребах сили от самото море,  хвърлих се в прегръдките му и след секунди бях  в краката ти. Обгърнах ги, целувах глезените ти, устните ми полазиха бавно нагоре по изваянаите ти бедра и когато достигнах до дверите на рая, те се разтвориха от вълшебната думичка “искам”. Сребърната статуя  се спусна надолу, простря тялото си на мокрия пясък и се остави да бъде люляно от прибоя. Морската пяна обливаше гърдите ти докато ги целувах, бяха солени и излъчваха  острия аромат на жасмин. Цялото ти тяло се къпеше в пенливата вода, по лицето ти бяха накацали капчици водни кристали, които лунната светлина караше да блястят като брилянти на царска корона. Пребродих всяко кътче с устните си, ти се разтваряше  като водна лилия под влияние на ласките ми. Чувставх, че ме желаеш силно. И аз имах същото желание, но сили не ми достигаха да се откъсна от бърните ти, а и ти не ми помагаше. Бедрата ти бяха стиснали главата ми  и не й позволяваха да се отдалечи от извора на сладострастието.  

Ти се оказа по-силната, ти беше тази която ме събори на мокрия пясък и ме възседна като див неоседлан жребец. Косата ти се вееше като грива, ръцете ти мачкаха гърдите ми, тялото ти се тресеше в ритъма на екзотичен танец.  Времето сякаш беше спряло. Часовникът на живота  не намираше сили да продължи своя бег към вечноста. Ние изглеждахме безсмътни като богове.

 Изведнъж ноктите ти се забиха в тялото ми, танца на вакханката се вкамени и от гърлата ни се изтръгна вик на върховен екстаз, вик на удоволетворение и  благодарност.  Тогава ти се надвеси над мен и зацелува нежно гърдите ми. Устните ти бяха студени. Ръцете ми неусетно се вплетоха в дългите ти коси, които покриваха лицето ми като копринена завеса. Бяхме притихнали и превърнали в нежност и тиха ласка. Лунната пътека  пак очертаваше нашия път, морските вълни шепнеха вечната легенда  за любовта, прибоя носеше пяната до нозете ни, а небето  засрамено, беше започнало да  розовее. Природата се събуждаше от дълбок сън.  Утрото чукаше на  портите небесни, за да ни покани да  изживеем за пореден път блаженството на огнените страсти, преди да е заместило сребърната лунна пътека с огнените лъчи на летни светлик.

Станах, взех те на ръце, а твоите ме прегърнаха през врата, и те понесох към бунгалото сред брезите и алеите с цветя, за да те люба още дълго. Бяхме готови да забравим всичко и да изживеем целия си живот прегърнати тук на морския бряг.