Люба

                           Дни, седмици, месеци се нижеха бързо. Сия беше на седмото небе от щастие. Имаше млад мъж до себе си. Задоволяваше всичките му желания, а те не бяха много. Искаше да се любят всяка свободна минута. Неговото желание съвпадаше напълно с нейното. Чувстваше, че е накрая на активния си сексуален живот и не искаше да изпусне и най-малката възможност да бъде с него. След тези няколко месеца, прекарани в леглото на една зряла жена, Николай беше придобил самочувствие като мъж. Имаше и опит, беше попаднал на добра учителка, а и той се оказа талантлив ученик. Изпитваше неописуемо удоволствие да покрива с целувки цялото ù тяло. Започваше от косата и очите, задържаше се дълго около врата и ушите. Не пропускаше да засмуче меката  им част, което подлудяваше Сия. Когато целуваше устните ù, езиците им проникваха дълбоко в устата на другия,  галеха се взаимно, докато устните му тръпнеха под палещите устни  на Сия. През цялото време ръцете му шареха по тялото ù, ту върху гърдите с настръхналите зърна, ту в междубедрието ù, където търсеше онова място, което караше тази зряла жена да трепери като девица, почуствала за първи път ласките на мъж.

        Естествено Сия не стоеше безучастна при тези безкрайни любовни игри.  Под влияние на силната възбуда тялото ù се извиваше като змия, от гърлото ù излизаха сладострастни стонове, а ръцете ù го стискаха до болка и бързаха да го поемат, когато усещаше края му. Сия не даваше и капка да се разлее от жизнените сокове на младия мъж. Изпиваше до дъно чашата или масажираше гърдите си с благодатната течност. А когато Николай свършваше на любимото си място върху красивите, стегнати полукълба в долната част на гърба ù, той самият я втриваше в тялото на Сия.

        Често пъти тя го яздеше като млад жребец и развяла буйната си грива, препускаше по непознати пътища, които водеха винаги до там, където кон и ездач застиваха като вкаменени и телата ми се тресяха от възбуда и удовлетворение. След такива моменти тя беше тази, която покриваше юношеското тяло със страстните си целувки, взимаше го в устата и дълго го галеше с треперещите си устни.

        Минаха Коледа и Нова година. През зимната ваканция Николай замина при родителите си. Те настояваха да си отиде още преди Нова година, но той не искаше да бъде далеч от Сия по време на празниците. Оправда се с тържества в училище и замина едва на 3–ти  януари.

        Зимните самотни нощи бяха кошмарни и за двамата. Въпреки грижите, с които беше заобиколен от  майка си, Николай се чувстваше самотен. Беше нервен и всичко го дразнеше. Няколко пъти се скара с брат си и на  6-тия ден си приготви багажа и замина за София. Връщаше се четири дена по-рано и нямаше търпение да прегърне Сия и почуства устните ù по тялото си. Влакът закъсня и той пристигна късно през нощта. Нямаше трамваи, нито пък автобуси. Тръгна пеша по булеварда, куфарът му тежеше. Майка му го беше натъпкала с всевъзможни вкусотии. Суджуци, луканки, солена домашна сланина, две бутилки вино от резервите на баща му и шоколади, бонбони. Всичко, което имаше вкъщи, беше сложила за любимия първороден син.

        Когато стигна до дома, часът минаваше полунощ. Николай тихичко отключи външната врата на апартамента, събу обувките си в предверието и с котешка стъпка се насочи към спалнята на Сия. Фактически тяхната спалня, защото отдавна вече Николай ползваше наетата от баща му стая само за учене. Къщата беше потънала в тишина. Ни звук, ни стон. В тази дълбока тишина би трябвало да се чува поне дишането на Сия, но и това не се чуваше. Тихичко открехна вратата и замръзна. Леглото беше оправено и в стаята нямаше никого. Николай почуства как краката му омекват, стомахът му се сви и сърцето му биеше така, сякаш щеше да се пръсне. Запали лампите, огледа се наляво и надясно, търсейки бележка или знак, но нямаше нищо освен тишина.

        В този час не можеше да я потърси. А и не знаеше къде да  звъни. Единствено знаеше телефона на Люба, но как да звъни в 1 часа през нощта. А освен това с какво би могъл да оправдае едно такова обаждане. Никой не знаеше за тяхната връзка и не биваше да знае.

        Николай се преоблече, надена анцуга и дебел пуловер. В  апартамента беше доста студено. Явно отоплението беше спряно отдавна, което означаваше, че Сия отсъстваше от няколко дни. Значи беше заминала веднага след неговото. Къде можеше да е отишла? Червеят на съмнението бавно се промъкваше в душата му. Ревността, чиято разрушителна сила не му беше още позната, потече в кръвта му. Идваше му да вика, да крещи, да чупи всичко наред. Никога досега не беше изпитвал такова чувство. Беше нещо съвсем ново за него и не знаеше как да загаси вулкана, който се надигаше в него. Дълго не можа да заспи. На сутринта първата му работа беше да позвъни на Люба. И тя не знаеше къде може да е отишла приятелката ù.

        Люба доста се учуди, като чу гласа на Николай. Позна го, защото беше го виждала у Сия. Гласът му звучеше нервно. Защо ли момчето се беше толкова притеснило за отсъствието на хазайката? Имаше нещо странно все пак. Реши да разгадае тайната. Отдавна имаше съмнения, но голямата разлика във възрастта я възпираше от прибързани заключения. Момчето беше все още ученик. Когато Николай отново звънна в ранния следобед, любопитството на Люба надделя, облече се и отиде в дома на приятелката си. Когато звънна, Николай тичешком отвори вратата и  замръзна разочарован. Очакваше Сия, а на вратата стоеше Люба. Обърка се и даже забрави да я покани. Тя го подсети и той започна да се извинява, че бил изненадан и  не се сетил. Люба влезе, свали кожуха, с който ходеше при големи студове. Беше облякла черен панталон и червен пухкав пуловер. Имаше хубаво тяло и тесните дрехи подчертаваха формите ù.   Седнаха в хола, тя извади цигари, запали една и помоли за пепелник. Николай не знаеше какво да говори, отиде до кухнята и донесе пепелника и седна срещу нея. Не продумваше нито дума. Просто не знаеше какво да каже. А Люба го наблюдаваше и също мълчеше. След десетина минути мълчание тя наруши тишината и предложи да направи кафе. Със Сия бяха близки приятелки и често си гостуваха. Вярно, че напоследък заетостта на Сия беше станала причина да разредят срещите си, но Люба отлично знаеше къде какво има в кухнята и да свари по едно кафе не беше никакъв проблем.

        Седнаха пред димящите чаши с кафето и Люба започна да го разпитва за неотдавна отминалите празници. Николай се поотпусна и започна да ú разказва за пътуването до родителите си. Когато спомена, че се е върнал четири дни по-рано, Люба се усмихна, но не направи коментар. Картината започваше да се изяснява. Вгледа се по-внимателно в момчето и веднага забеляза промените, които бяха настъпили в поведението му. Някак си беше станал по-уверен, държеше се по-свободно. Даже в един момент, когато се беше обърнала към голямото огледало, забеляза погледа на момчето да  опипва гърдите ù. Стана ù забавно. Явно младежът не беше безразличен към зрелите жени. Може би на него се дължаха промените в облеклото и навиците на приятелката ù. Реши да го изпита. Стана, каза че отива до банята, за да си измие ръцете. Вървеше бавно и следеше погледа му в огледалото. Веднага забеляза как очите му следяха движенията ù.  Нямаше съмнение, Николай изпитваше страст към жени, по-възрастни от него. Вече беше сигурна, че се беше върнал в София заради Сия, която беше изчезнала неизвестно къде.

        На връщане от банята посегна към косата му и леко я разроши. Беше малка закачка, но Николай хвана ръката и целуна пръстите, спря се на кутрето, обви езика си около него и го засмука. Движеше бавно пръстчето в устата си, галеше го с език и я гледаше право в очите. Люба опита да издърпа леко ръката си, но момчето не я пускаше. Напротив, движенията на устните му ставаха все по-смели, езикът му галеше трапчинките между пръстите ù, а ръцете му  я придърпаха по-близо  и я накараха да седне в скута му. Нямаше съмнение, Николай беше силно възбуден. Ръцете му се хлъзнаха под пуловера и сграбчиха гърдите ù. Измъкна ги от чашките на сутиена и започна да ги смуче. Люба също  беше силно възбудена. Посегна към панталона му, разкопча го и мъжествеността на Николай я потресе. Беше огромен и силно зачервен. Смъкна  набързо панталоните надолу към глезените и го възседна. Момчето беше обхванало задните ù части, притискаше ги към себе си  и ритмично я водеше към екстаза.

        Бяха толкова възбудени, че  свършиха бързо и едновременно. Възбудата на Николай не беше спаднала, беше готов да продължи веднага. Люба не беше учудена. Младостта си казваше думата. Вътрешно се усмихваше и разбираше защо приятелката ù така грижливо криеше тайната си връзка с младежа. Такова бижу трябваше да се крие в огнеупорна каса. Случайността ù беше помогнала да разкрие тайната на Сия, но отсега нататък това щеше да бъде и нейна тайна. Трябваше да запази връзката с Николай от ревнивите погледи на други жени и на първо място от Сия. Щеше да бъде трудно, но не невъзможно, особено ако Николай съумееше да бъде дискретен и ù помогнеше в това отношение. В края на краищата това беше и в негов интерес. Люба разчиташе на слабостта на мъжете да обичат разнообразието и да колекционират сексуални завоевания. Имаше предвид тъй наречените бройкаджии, които не бяха малко сред мъжете.

        Люба стана от колената му, застана на колене пред Николай, който продължаваше да седи на стола, взе го в шепите си и го задвижи  между дланите си.  Николай хвана косите ù, натисна главата ù към силно възбудения си  член и я накара да го вземе в устата си. Люба обичаше оралната любов, но при условие, че е взаимна. Иначе беше егоистично. Стана, хвана го за ръката и го поведе към стаичката. Съблякоха се набързо, хвърлиха дрехите си на пода и легнаха на тясното легло един върху друг. Главата му беше между бедрата ù, а нейната уста  беше го поела изцяло. Опираше чак до гърлото ù. С резки, бързи движения Люба го докара до финала за кратко време, като си помагаше и с ръце. Тя владееше тази техника от млади години, когато един неин братовчед ù даваше първите сексуални уроци, като ги представяше като игра «на доктори». Николай  и Люба се освободиха едновременно, за втори път,  синхронът между двамата беше безупречен.  А се любеха едва за първи път. Допадаха си.

        Още лежаха притиснати един до друг, когато външната врата се отвори. Навярно Сия се връщаше. Изтръпнаха, нямаше никаква възможност да избегнат срещата. А бяха голи като охлюви. Даже стресът от завръщането на Сия не беше в състояние да успокои Николай, все още беше силно възбуден и Люба го галеше с удоволствие.

        Сия съблече палтото, събу ботушите и отиде в стаята си. Не след дълго излезе оттам и тихичко отвори вратата на малката стая, където Люба не преставаше да гали Николай. Картината, която се откри пред очите на Сия, беше декамероновска, най-добрата ù приятелка беше в обятията на този, когото желаеше безумно. И отгоре на всичко невъзмутимо продължаваха любовната си игра, сякаш беше напълно в реда на нещата. И двамата следяха с интерес и без никакъв страх реакциите на Сия, очакваха буря от обвинения, обиди, закани. Бяха готови да посрещнат хладнокръвно всичко, но нямаха намерение да прекъснат удоволствието си. В края на краищата те бяха в наетата от него стая. Бяха си у дома. Сия нямаше какво да търси тук. Сия  наблюдаваше ръката на приятелката си върху силно възбудения член на момчето. Ръката се движеше бавно нагоре-надолу и при всяко движение зачервената му глава изскачаше от шепата ù, с цялата красота на възбудения мъж.

        Сия беше готова да се нахвърли върху приятелката си, да я хване за косите и изхвърли от дома си гола. Но нямаше нито сили, нито желание за това. Желанието ù беше от съвсем друг характер. Искаше ù се тя да бъде на мястото на Люба, да го целува и гали, да изпие жизнените му сокове, но се въздържа. Обърна гръб, излезе от стаичката и затвори вратата зад себе си, без да продума дума.

        След час, когато Люба си беше отишла, Николай почука на вратата и влезе. Сия лежеше и държеше някаква книга. Явно не четеше, защото книгата лежеше затворена на гърдите ù.

        -Сърдиш ли се? - попита  виновно Николай.

        - Не, има ли защо да се сърдя?

        -Аз се върнах по-рано, защото ми липсваше. Исках те, желаех те силно, Сия, но теб те нямаше. Иска ми се да попитам къде беше, но не знам дали имам право.

        Сия се засмя, но в смеха ù имаше доста горчивина и упрек.

        - Да, видях как беше зажаднял за женски ласки, но не съм вече сигурна да е било за моите. Много бързо намери друга. Николай, ние сме свободни хора и двамата имаме право да бъдем с когото искаме, с когото  чувстваме удоволствие. Радвам се, че не бяхте на моето легло. Това не бих ти простила.

        - Тя го направи, аз не бих се осмелил. Нали знам, че е най-добрата ти приятелка.

        - Ник, бъди мъж, Люба не те е изнасилила, нали? Аз и на нея не се сърдя, тя имаше нужда от някого, отдавна не беше имала мъж до себе си. При такъв младок не е устояла. Разбирам я.

И Сия се засмя многозначително. Повика го с пръстче и направи място до себе си. Николай се двоумеше. Престраши се и легна до нея. Сия сложи главата си на рамото му и се  притисна към него. И двамата мълчаха. Тя се страхуваше да не го загуби, а той се срамуваше.  Все още беше непорочен юноша, попаднал в ръцете на две жени, които знаеха какво искат и какво могат да дадат. Николай имаше още дълго да учи от леличките, които се бяха заели с образованието му. Уроците бяха разнообразни, интересни и разкриваха тайните на един непознат за него свят.