За какво ти е Вечност? Нея я няма. Не използвай  „Завинаги” , когато ми пишеш.

Не рисувай кръстове, кръгове, птици, сълзи, за какво ти е думата „Слънце”, тя е символ, обаче не и на мойте очи. За какво  ти е...

Твоята вечност разменям за час, твоето слънце – за фарове на дълги, с твоето „всичко” – купувам си хапче за бяс, твоите птици отлитат и даже не кацат на черната жица пред нас...

Не предлагай сърцето си – дай ми ръка, нея я виждам, него го криеш. Не целувай портрета ми в рамка от плексиглас, аз съм жива, приятелю, и уви, не вися на стената у вас...

Колко смееш да ме обичаш?  Не ми предлагай купища звезди, не говори със синоними на „измама” и не описвай как и колко те боли...

Пишеш песен за мен, а мен в нея ме няма, ако ще и до утре все тя да звучи, пишеш стихове, лирика, проза и драма, а мен просто ме няма, просто ме няма...

Обещал си на мен и половината град, че ще стигнем до края -  къде си го сложил? Кажи ми къде е, за да тръгвам сама, преди да се съмне съм там... както би предположил.

Колко пъти би ме целунал? „Безброй” е уважаван израз в детската градина, аз предпочитам сухи цифри и например – три, една за „Добър ден” и две за „Всичко хубаво, ама сега върви”...

Любимата ми песен трае четири минути, любимото ми стихче е на два-три реда, любими са ми късите коси, любимите ми връзки се измерват  в дни...

От мен по-дълга и широка няма. Научила съм се на късо да се свивам, научила съм милион игри, но предпочитам три – една за „Добър ден” и две за „Всичко хубаво, ама сега върви”...

За какво ти е Вечност? Нея я няма. Не използвай  „Завинаги” , когато ми пишеш.