1 мин за четене
За какво ти е Вечност? Нея я няма. Не използвай „Завинаги” , когато ми пишеш.
Не рисувай кръстове, кръгове, птици, сълзи, за какво ти е думата „Слънце”, тя е символ, обаче не и на мойте очи. За какво ти е...
Твоята вечност разменям за час, твоето слънце – за фарове на дълги, с твоето „всичко” – купувам си хапче за бяс, твоите птици отлитат и даже не кацат на черната жица пред нас...
Не предлагай сърцето си – дай ми ръка, нея я виждам, него го криеш. Не целувай портрета ми в рамка от плексиглас, аз съм жива, приятелю, и уви, не вися на стената у вас...
Колко смееш да ме обичаш? Не ми предлагай купища звезди, не говори със синоними на „измама” и не описвай как и колко те боли...
Пишеш песен за мен, а мен в нея ме няма, ако ще и до утре все тя да звучи, пишеш стихове, лирика, проза и драма, а мен просто ме няма, просто ме няма...
Обещал си на мен и половината град, че ще стигнем до края - къде си го сложил? Кажи ми къде е, за да тръгвам сама, преди да се съмне съм там... както би предполо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse