Моят мъж много ме обича!  Ще кажете, то всички еднакво се кълнат, ама тръшнат ли външната врата и – очите им на ластик! Шарят по чуждото, лигите им изтичат по младото… и да не изброявам другите мерзки прояви, защото това при моя Костадин го няма! Категорично и доказано!

  Та моят Костадин, на когото галено казвах Косьо, Коце, Къци и Касти ме обича. Изредих тези галени имена, защото последно се спряхме на Дино. Звучи някак си дрънкащо, отдалеч да се чуе, че моят Дино динка към мен. Аз пък съм Корнелия. На мен Дино ми казваше Кори, Нели, Анели, Лия и още няколко производни, но накрая се спря на Писано. Била съм като една котка – гальовна и нежна. Така си останахме – Дино и Писана.

  Та, моят мъж ме обича, вече го казах и за доказателство ще ви изтрещя няколко от доказателствата за тая безмерна обич.

  Моят Дино работи като вол до обяд. Изкарва прилично количество пари. Аз също съм до обяд, но не се пресилвам много. Щото тенът ми ще повехне, очите ще помръкнат и изобщо цялото ми телосложение ще се схумне от умора, а това Дино не може да допусне. Работи той до обяд и се прибира. Да сготви нещо. Вчера, милият, направил ориз с пилешко, нарязал зелена салата, набързо спретнал и едно малеби и ме чака на масата. Докато аз се дотътря по стълбите, че асансьорът  не работеше, той скроил две калъфки за възглавници и курдисал машината да ги ушие. Купил плат на любимите ми люляци!  Като разбра, че едва съм издрапала по стълбите, още не припадна, милият! Ако можеше, на гръб щял да ме изкачи, ама аз също го обичам и не бих допуснала това. Достатъчно е, че масата ме чакаше. Е, както и да е. Хапнахме, пийнахме студена бира и си полегнах. Добре е за тена на лицето. А Дино веднага на машината. Трака милият в несвяст, калъфките за възглавниците да ушие. После – изненада! Купил и плат за пердета. В лилаво! Обожавам тоя цвят. Вика ми, Писано, глей какъв плат купих, виж материята, виж нюансите! Гледам, какво да правя, донесе ми ги в леглото. После задрямах… И като се събудих – всичко готово! Надиплено по всички правила! А Дино, на работа. Работи и четири часа  вечер. През това време аз почивам. Понякога му помагам, като мия чиниите. Откога му разправям да купим миялня машина! Ще купя, Писано, обещава той и щом аз не съм я осигурил, ще мия! Като поп ще мия, въпреки че дълбоко се съмнявам поповете да практикуват такива умения. Като не мога да направя една жена щастлива, защо съм се оженил, така казва винаги и се стреми да ме ощастливи всячески.

  За тези му старания няма да разказвам повече, защото кой любящ съпругата си мъж не го прави? Всеки! Категорично всеки! Майката му е да ни доказват. Защото иначе се отпускат и любовта отива на кино. Но това, което моят Дино направи наскоро, едва ли друг ще го стори.

  Историята е следната. Командироваха ме един ден до Пловдив и хайде на влака. Дремя аз в купето и те ти, на вратата млад мъж предлага кафе, напитки, солети и други занимавки за стомаха. Кани ме любезно да си зобна нещо, да пия топло… Завързахме разговор. За кратко, че трябваше да тика количката из всички вагони. Те колко ли са, ама след малко, ето ти го пак на вратата. И пак ме кани. Погледнах го в очите и направо примрях. Много хубави очи! Не мога даже да ги опиша. Бе като че всички цветове на синьото и зеленото в тях. Пък едни мигли, пърхат като пеперуди над тях. И веждите му красота! Картинка, като че Ботичели го е зографисвал! А гласът му… Един такъв мек като коприна, ама в същото време и мъжествен. Направо ми дръпна любовните струни в сърцето. Така ги дръпна, та чак някаква мелодия зазвуча. Викам си още тогава, ще кажа на Дино, няма как! Ние си споделяме всичко. Аз на няколко пъти чувах леко подрънкване на любовна струна, ама отзвучаваше бързо като епиграмка. Сега направо цяла песен, какво ти, симфония, опера в три действия прозвуча! 

  Прибирам се вкъщи и първата работа да докладвам на Дино за новопоявилата се Симфония или опера в три действия с любовен сюжет. Казах му точ в точ като как си беше всичко. Не спестих ни едно отбиване на кафеджията в купето. И как сме си говорили, и вицовете преразказах, и ризката му описах, и как си беше мушнал молива в джобчето. Как  му стърчеше само!

  Легнем вечер, а аз за кафеджията от влака. Дино ме прегръща, целува и успокоява. Трай, Писано, ще ти мине. Нали помниш как се беше влюбила в Пешо? Пешо беше водопроводчикът, който ни отпуши мивката.  Като струната ми дрънна, запуших още два пъти мивката, той пак я отпуши и ми мина. Без особени последици. Пешо с пръст не ме е барнал. После залитнах, ама леко, с Митко. Той беше банков служител, или по-точно охрана в банката. Ходих да правя няколко пъти справки, нагледах му се и мирясах. Подобни вглеждания имах в Иван, Стефан, Мартин  и още няколко, на които така и не разбрах името. Както впрочем не попитах за името и кафеджията от влака. Откъде да предположа, че любовната епиграмка ще се проточи в симфония или опера в три действия? Теши ме Дино, а аз, кафеджията, та кафеджията. Само един път да го видя и ще се кротна.

  Тогава моят ненагледен, мил, любящ и всеотдаен Дино отсече. Добре, вика той, аз като не мога една жена  да направя щастлива, защо съм  с нея. Утре, и ме целува, палим колата и право на гарата в Пловдив. Ще го намерим, виж го тоя хубавец, пийте по едно кафе и да се успокоиш, Писано. Така ми казва и на сутринта, на вас лъжа, за мен жива истина – палим колата и към Пловдив.

  Отиваме на гарата, търсим персонала, обслужващ закуските и късмет! Видях го, бе! Видях го, имало Господ! Моят кафеджия седеше на една пейка пред гарата и пушеше цигара. Вървя аз насреща му, ама ми иде да хвръкна. Дино стои встрани. Да не пречи! Дипломат, досетлив и галантен отвсякъде! Обича ме, бе! Та приближавам се към кафеджията, сърцето ми запушило гърлото и едва издумах едно „Здравей!”  И знаете ли какво стана? Вика ми той здрасти, ама личи, че се чуди коя съм. Пита, познаваме ли се, госпожа? Не ме позна, бе, не ме позна!  На мен симфонии ми звучаха, опери в три действия, а той… дори не ме позна! Кафеджия!

  Върнах се при Дино и му разказах за секундната среща. И добре, че е добра и отзивчива душа, която ме обича до полуда. Целуна ме и вика, нищо Писано, нищо! Тоя е простак, да не запомни такава жена като теб!

  Затова ви казвам, че моят Дино е злато мъж, обича ме и прави всичко възможно, за да съм щастлива.

  А кафеджията… проста работа! Вчера гледам в магазина за плодове и зеленчуци, нов магазинер… Пък аз как обичам зарзават!!!

Латинка Минкова