23 feb 2011, 19:30

Любов, болка и това, което сме ние... 

  Prosa » Cartas
1256 0 0
4 мин за четене
Колкото и да боли от загубата на скъп човек, от раздялата и неочкаваното сбогом, все пак минават дни, седмици, а може и месеци, докато осъзнаеш, че вече се чувстваш по-добре, че не те боли толкова, че всичко е свършило и отваряш очите и сърцето си, готов да поемеш по нова пътека и отново да рискуваш, да се довериш.
И ето ! Нов човек превзема мислите ти, чувстваш отново любовта, щастлив си, наслаждаваш се на всеки момент, даваш всичко от себе си и се надяваш, че най-накрая е дошло толкова желаното щастие... Но дали и този път не е заблуда и измама, която след себе си да остави отново само болка, сълзи и горчиви спомени...
Все пак любов означава да се раздаваш до край и да се довериш на някого, давайки му възможността да те разбие, с надеждата , че ще се окаже правилния човек и няма да те нарани. Обаче често става така, че грешим и човекът, когото сме обичали, се оказва неподходящият, лошият и отново оставаме сами... сами с нищото.. отново с разбити надежди и мечти..но когато един човек ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??