Защо влудяваш ме така, защо по теб изгарям? Питам се защо точно ти и сама си отговарям. Дали е заради очите ти прекрасни, в които като гледам и забравям, или нещо друго, което не проумявам. Но не, не желая тази измъчваща любов към теб, която преследва ме всеки един момент. Като невидим дух следиш всяка моя стъпка. Ти си там, зад ъгъла, дебнеш и не ме изпускаш. Ти си във всяка сянка, очите ти откривам дори в един невзрачен мъж. Думите на други хора сякаш шепнеш ти. Доближаваш ме и ме докосваш, всичко е толкова красиво. Дали ако направиш тез мои мисли реалност, любовта ми ще премине? Не зная, но едно е сигурно, че полудявам и съм денонощно от любов пияна.