Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.

Няма и идеални връзки.

Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.

Няма борба за надмощие, има обща победа.

Няма нужда от доказване, има доверие.

Няма обезличаване, напротив. Има израстване и стремежът за него е удвоен. Защото има още някой, който вярва в теб.

Има его, но няма егоцентризъм.

И ако не се получи, просто единият е сбъркал увлечението с така желаната и търсена любов.

Може би най-големият хранител на егото ни е любовта.

Защото учи на най-важното.

Как да бъдем най-добрите себе си.