И срещнах погледа ти, беше усмихнат и ведър, искаше ми се този миг никога да не свършва. И бях влюбена, но не просто така, а за цял живот. И всеки миг прекаран с теб, беше най-щастливият. Всяко докосване, всичко което сме правили заедно, всеки споделен поглед, всичко пораждаше в мен изпепеляващи чувства. Но беше прекрасно, всяка вечер да заспивам с мисълта за теб и ти да си там, всеки път с мен в сънищата. А на сутринта отново сме заедно в реалния свят и колкото повече те познавах, толкова повече те исках завинаги, и те обичам до полуда. Душата ми го знае, че ако има за всеки човек половинка, то ти беше моята. И красивото беше, че и ти така се чувстваше. Споделена, единствена, истинска любов, малцина знаят точно това чувство на удовлетвореност и пълнота, на бурно желание и нестихващ копнеж, които намират своя покой щом си със мен.
И един ден отново бихме били заедно, ако не беше избързал. Това ме тормози най-много, че вече и да искам няма никога повече да те видя. По лесно щеше да бъде ...