Лежах и гледах в отражението на нощната лампа. То беше изваяло сърце на тавана ми. Изведнъж лампата светна и някой влезе в стаята. Беше той. Красив както винаги, но без усмивката си. Май я бе загубил някъде по пътя си до мойта стая. Беше тъжен сякаш някой с голи ръце бе изтръгнал сърцето му. Дали не бях аз този някой?! Почуствах се виновна и го попитах защо е тук. Той не отвърна. Стоеше до вратата, сякаш бе готов отново да си отиде. Замълчах за малко и пак го попитах:
- Защо си тук? – и този път не получих отговор. Нямаше ли какво да ми каже?! Изведнъж на фона на тишината, той измълви тихо:
- Обичам те! – Замръзнах... Очаквах всичко, но не и това. Толкова го бях наранила. Хиляди мисли се въртяха из главата ми. Дали той не иска да си го върне и да ме нарани също?! Дали е пиян и не знае какво говори?! Дали съм го чула правилно?! Стоях безмълвно. Сега аз нямах какво да кажа. Направих две малки, плахи крачки към него, но после се обърнах и отново се върнах. Седнах на леглото и очите ми зап ...