За нас, смъртните, тълкуването на любовта се стича по две наклонени плоскости – или си горе на черешата, или си под нея. Тя е някъде там в интервала от делнични простотии, който ни се случват до всекидневно решаване на проблеми, породени от същите тези простотии. Истината ще те освободи в единия вариант и ще те натовари с тежестта на ответната реакция. Ако решиш да я търсиш, тя ще те намери и също така ще те подмине, понеже не си имал търпението да я изчакаш да дойде по реда си. Всичко зависи много от самия теб. Как пристъпваш към нея, как я използваш – грубо казано, как се вълнуваш от това дали е в живота ти или си я затрил и захвърлил, набелязвайки по-важни за свършване неща. Това е напълно погрешен подход, защото всяко нещо, оставено на самотек, губи своя чар и очарование. Всъщност любовта не се притежава, но има вариант да се приема като предмет за притежание. Тя не може да бъде искана, но може да дойде, за да ни покаже своята сила чрез даровете си и така да ни накара да я заискаме. Тя не е точно определено схващане, само когато не сме я изпитали и не знаем как точно да я определим. Доказателствата за нея изплуват едва когато е дошъл самият ù край и ни е напуснала. Остава тя след себе си само това, което е деляла с нас през дългите или същевременно недостатъчни дни, месеци, години и така нататък. Загубата неизбежно някой ден идва и това не може да се представи като все едно си си загубил часовника или телефона. Чувството е много по-дълбоко, защото спомените и миговете, направили тези спомени, остават и дори да имаме друга любов след първата, едно е важното - да не позволим да си тръгне и другата любов така, както сме преживяли да ни отсвири предишната. Болката от всяко едно изживяване или пък прекаленото щастие, незаслужено затривано от ежедневието, свързани с любовните чувства, ни кара или да сме недоволни, ако не можем да променим рамките и това, което не ни харесва в нея, или да ни допада особено много и да направим така, че да съсипем чудото, родило се между двама чрез любовта. Има много, страшно много комбинации, чрез който любовта действа и ни действа. В единия вариант – единият от двойката обича много, дава много на своя любим, а от среща не се получава същото; следващият вариант – и двамата си правят поразии, също си изневеряват и така нататък, пак не е сполучливото изживяване на любовта; в третия случай – единият е нещастно влюбен в даден човек, но той си има приятелка и няма как да забележи отсрещното влюбено сърце, а отхвърленото сърце се впуска в ръцете на нещастна изживяна нощ с друг, за да се опита да потуши пожара у сърцето, но напразно, каква полза, нещата няма да се променят. А ако случайно обектът на желанието забележи премиращото по него сърце, то ще бъде също за една вълшебна, но в последствие болезнена нощ, защото това, което се притежава за кратко, то изобщо не се е притежавало. Естеството и проблематиката на понятието любов е дълбоко залегнало във всяка една човешка душа. За едни тя е една, а за други друга. Кой както си я направи и устрои. Решението върху кого да поставим избора си за партньор е единствено и незаменимо индивидуален. И от тук отговорът на въпроса и точка на моите разсъждения – има ли чиста любов, или измама е тя? Любовта е измама, а чиста ли е тя колкото измама или просто е една хипербола. Не знам какво да мисля. На мнение съм, че е измама, докато я имаш и измама, когато вече я нямаш. Животът продължава и наистина голямата любов, която ще те направи щастлива, зависи от самия човек до теб.