Любовен случай
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влюби! Ей така, като че тухла го беше треснала по главата, толкова зашеметен ходеше. Скоро всички разбраха, че на Чушката нещо му има и взеха да подпитват. Един ден той не издържа и направо заплака:
- Влюбих се, та знае ли се!!!
- Айде бе! И колко???
- Мани, мани… - това беше израз за необятност, и за чувства, и за всичко. Като им каза това „мани, мани” колегите му се взеха в ръце и вечер, когато си пиеха бирата обсъждаха проблема. Ще кажете, то пък един проблем, влюбил се някой, не е нито пръв, нито последен! Да, ама Чушката да вземе да се влюби в музикантката Елеонора – първа красавица не само в областта, ами според потърпевшия и във Вселената. Нямало как да има по-красиво създание от нея, така чучунижеше той и вече никой не се впечатляваше от сълзите и въздишките му.
Проблемът с влюбването се разчу, в кръчмата само за това говореха и всеки идваше да го подучва как да я омае. Лошото беше, че той разбираше от лепене на плочки и в добавка отпушване на канали, а тя беше музикантка! Възвишена работа, тънка, инструментална! По този повод към масата на Чушката се присламчи един красавец, който му даде рецепта:
- Аз, като ме гледаш така, съм се влюбвал като последен ахмак поне тридесет пъти. От които четири в музикантки! И при тях нямах проблем! Нямам празно, бе братче! Ти само ме слушай и няма да сбъркаш – Онзи се настани удобно срещу него, викна си една бира и му разясни схемата: - Та значи! Записваш се с някакъв кръжок по песни и танци, научаваш някоя и друга любовна тарантела, съпровождаш си с инструмент и се инсталираш под прозореца й да правиш серенада! Музикантките мрат за това! На първата вечер отварят прозореца и казват „Ах!”. На втората отварят прозореца, казват „Ах, пак ли ти?” и завързвате разговор. На третата вечер те кани при себе си да свирите заедно. Може и на втората, зависи колко и е желанието да свирите в дует.
- Да, ама аз нито мога да свиря, нито знам тарантели!
- Това да ти е дерта, Чушка! Аз познавам един, който води точно такъв кръжок. Обучава за всичко!
Онзи, който нямаше празно при мацките, му даде адрес и телефон, допи си бирата и пожела успех.
Още на другия ден Чушката намери съответния обучител, на чиято врата се мъдреше табела с надпис „ Обучение в песни, танци и свирня”. Когато похлопа на вратата, отвътре се чу бодър глас, който го подкани да влезе без страх! Из зад бюрото скокна един пъргав човек, прегърна го през рамото и го настани на диванчето до себе си.
- Кажете сега, драги ми приятелю по какъв проблем? То пък и аз какъв въпрос задавам… На какво ще се обучаваме?
- Ами взех, че се влюбих в една цигуларка, музикантка значи! Елеонора! Жена фина и изтънчена, не мога да я омая със сръчност лепене на фаянс и отпушване на канали и ме посъветваха да й направя серенада!
- На точното място си попаднал! Тарантели, канцонети, ако щеш, арии от опери ще те научим! Ти коя песен знаеш?
-„Градил Илия килия”, нали съм строител, ама и нея знам до половината.
- Нищо! Ще те научим!
Обучителят седна зад компютъра и започна за записва данните.
- Име?
- Ангел Ангелов Ангелов.
- У, вашата фамилия друго име не знае ли? Как се различавате?
- Ами традиция. Ама аз съм Ангел Чушката, баща ми е Ангел Домата, а братовчеда – Ангел Краставицата. Щото всички обичаме шопска салата.
- Добре, записвам! На какъв език ще пеем? Италиански, испански?
- Не знам…кое ще хареса Елеонора.
- Пишем и двата! Сега да уточним музикалния инструмент. За цигулка ти е късно, пиано да тътриш под прозореца…не става. Предлагам дайре!
- Добре, дайре става, лесно се учи!
- Да, бе! – и в знак на съгласие, обучителят скочи пред Чушката, измъкна едно дайре изпод масата, заудря го в дланите си и се понесе във вихрен танц. Демострационен един вид!
- Ако искаш, може и на танци да те научим! Пееш, танцуваш, биеш дайрето!
- Не е лошо…
- Добре, пишем, песни, танци и дайре! Така… Два месеца…не може по-малко! По 50 лева…общо 300! Анче! – подвикна той: – Анета е секретарката – обясни подвикването и уточни: - Я да почерпим клиента! Какво ще обичаш, чай, кафе, лимонада, кроасан, уиски, водка, вино, ядки.
Вратата се отвори и в стаята тутакси се настани добре сложена жена, която донесе отрупана табла със споменатите почерпки. Разтовари ги на масата, пожела „Бон апети” и завъртя кълки към изхода.
- Та, както казах, 300 лева е таксата. Май ти се видя множко. Но сме помислили и за това. Ако доведеш нови хористи, танцьори или свирачи, за всеки правим отстъпка по 10 процента. Така накрая може да се окаже, че може да не платиш нищо.
- Сериозно!!! – оживи се Чушката и се отдаде на размисъл. След малко почна да изрежда :
- Добре…пиши братовчеда Ангел Петров, другия братовчед Янчо Нечев, Димо Колчев, Симо Весков, Петър Петров …жени може ли?
- Може, естествено!
- Ангелина Пешева, Лилия Костова, Мима Колева, Ана и Тана Русеви. Станаха десет, нали? Ще получа ли безплатно обучение!
- Естествено! Щом сме обещали! Записани са вече!
- Ей, ама аз не съм ги питал!!! Ако някой не иска?
- Няма проблем! Просто ще има неустойка за двата месеца. Плюс лихвите. На човек по 400 лв.
- Е кой ще ги плати?
- Който ги е посочил! Сиреч – ти!
- Ами аз не може ли да се откажа?
- Няма как, вече си в системата, името ти е в регистрите, започват данъци, лихви, съдии изпълнители…затвор за длъжници. Ако твоите хора не дойдат, ще трябва да платиш 4000 лева. А, и почерпката!Без чая, той е от нас!
- Ама аз не съм я искал! Не съм поръчвал!
- Но и не отказа. Не се стискай за 100 лева, де! Освен това как гледаше Анета в пазвата! А после с какви очи следеше задниците й! Това са сексуални желания, тук записваме всичко и може да те съдим за сексуален тормоз! Анета не търпи някой да и зяпа задниците!
- Вие направо ме убивате, бе! Как можах да отида на този концерт, как можах да се влюбя баш в Елеонора! Да бях умрял…
- Нямаш проблем! Убиваме Елеонора, след това гръмваме и теб! Така всичко ще излезе като убийство от ревност и самоубийство.
- Вие сте луди! Как така ще ни стреляте?
- Ами нали сам пожела?
- Не искам нищо, нито песните, нито танците, нито дайрето! И серенада не искам! И Елеонора не искам… - строполи се Чушката на пода.
- Е, добре, дай 100 лева за почерпката и останалите ти ги опрощаваме! – рече обучителят, взе една торбичка, в която напъха платената почерпка и го изпроводи до вратата. После седна в креслото и се ухили:
- В Елеонора ще ми се влюбва! В моята Елеонора! Серенади ще й прави! С дайре ще я омайва! Аз цяла опера и поставих пред прозореца и не върза, та на тоя! Освен да иска „Пръстенът на нибелунга”! – перна се по челото организаторът на песни, танци и свирни.
Никой от двамата не знаеше, че Елеонора всъщност прекарва вечерите си с един готин готвач, който такива манджи и въртеше, че Елеонора дори не си пускаше музика. А казват, че любовта на мъжете минавала през стомаха…. Всъщност, стомахът си е стомах, пък бил той и на прекрасна цигуларка като Елеонора!!!
© Латинка Минкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
много благодаря...Миночка. Закъснях, но съм си замотана шматка.
-
Прелестно, така ми допадна, че не се усетих как стигнах до края! Поздрав!
-
Благодаря, Кремена...
-
Разсмяхте ме. Чудесен разказ. Поздравления!
-
Хахаха, какви хора имало по белия свят
Много готин разказ! -
Ей, направи ми скрихте (забравих какво се криеше в лафа) Не се бях отбивала тук, защото съм зает човек на друго поле. Подготвям една големичка изложба с картини за Рига и гледам да не се излагаме пред чужденците. А вие да се хванете да четете тук! И да хвалите! За което ви благодаря коленопреклонно. Всъщност, не ме жалете, хвалете, понасям всичко. Както вчера отбелязах пред приятелка "Аз съм Пернишко винкелче, деяним на всичко!" Жалко, че нямам време да прочета тук това онова...ама наистина много нагорно ми идва.Отново благодаря!!! На всички!!!
-
Направо се размазах от кеф при прочита, харесах всичко и хумора и намеците! Поздравявам те!
-
Лати, влюбих се в теб! Точно както плочкаджията в Елеонора, няма майтап! Ама така ги пишеш, така ги къдриш...
-
Така е Лате! Двама се карат, третия печели Единият умен, другият добър , ала и в двата случая...любовта им предпочита онзи, който може да "нахрани" сърцето и.
-
Ведро произведение - добре разказано и с много приятен хумор.
-
Това с готвачите си е нож с две остриета 😂.
Веселяшки разказ, с картини от напредващото ни съвремие, където и да пръднеш ще сложат такса.
Благодаря за усмивките. -
Усмихна ми деня, Латинка! Интересно и поучително, написано с вкус... едни панирани чушки щяха да свършат работа на Ангел Чушката, ама откъде да знае човека Благодаря!
-
Много сочен, усмихнат и заразяващ с усмивка език! На места прихвах невъздържано! Талантът ти е интелигентен и с примерена точност в цвета и мястото на всяка дума! Поздравления!
-
Много се смях ! Поздрави!
-
Какви перипетии само един Ангел да изрази любовта си, ама де да знае, че просто можеше да забърка едни яйца...
-
Ангеле, Ангеле, в какви ..... се забърка ...😂
-
О, не!
-
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
