Любовна нощ

Тъмно виолетов воал беше обгърнал планината. Очертанията на Витоша бяха станали заоблени и едва прозираха в лятната нощ. Откъм Копитото лъхаше прохлада. По улиците се разхождаха млади и стари, едни хванати ръка за ръка, а други прегърнати   плътно. Пред киното на площад Славейков тълпата чакаше поредната прожекция. Трамваите дрънчаха и забързани  препускаха по Графа.

          Ник си допиваше поредния коняк, седнал в сладкарница „Прага”. Беше четвъртият за тази вечер. Не му се прибираше вкъщи, бяха се скарали с жена си, а  Лидия беше заминала за Етрополе при сестра си, та в тази лятна вечер се оказа сам. Извика келнера и поиска сметката. Келнерът се забави и Ник се нервираше с това безобразно обслужване в заведенията на София.

          Две млади дами помолиха да седнат на масата му. Нямало никакви места в заведението. Ник даде знак, че няма нищо против и се огледа за сервитьора, но него го нямаше никакъв. Когато се обърна към масата, погледът му попадна на огромното деколте на русата. От него надничаха две огромни гърди, с млечно бяла кадифяна кожа. По всичко личеше, че са стегнати и твърди. Отдавна  пред погледа му не беше  попадала подобна красота. Те привлякоха като магнит погледа му и той не беше способен да го отмести. Собственичката им забеляза жадния му поглед и леко побутна под масата приятелката си. А Ник стоеше като препариран и  имаше чувството, че всеки момент тези кълба ще изскочат от мястото си. Момичетата се подсмиваха и си шушнеха нещо по негов адрес. В друг случай навярно би реагирал остро, но сега мълчеше и погледът му се разхождаше отляво-надясно и обратно. При всяко вдишване и издишване тези розови хълмове се надигаха като морска вълна, а след това бавно се снижаваха. Имаше чувството, че са живи същества, които умеят да говорят. Погледът му също беше станал много бъбрив и разменяше остри реплики с заоблената твърда плът на младата жена. Сервитьорът донесе сметката, Ник машинално му подаде едра банкнота и махна с ръка, не искаше ресто. Но нито за секунда погледът му не се отмести от деколтето на русото момиче.

          Момичетата си бяха поръчали кафе и тихичко си бъбреха, отпивайки от ароматичната напитка. Ник седеше като закован и не можеше да мръдне от мястото си, камо ли да стане и да си тръгне. Тези гърди  бяха отнели силите му, парализирали мозъка и двигателните мускули. Той не беше младок, но такова нещо не си спомняше. Бюстът на русокосата и очертанията на зърната под тънката копринена шемизетка в бледозелен цвят, го бяха  омагьосали.  Имаше чувството, че върху него беше упражнена хипноза или анестезия. 

          Дръпна келнера за ръкава, когато последният минаваше  покрай него и му поръча три големи коняка „Метакса”. За ставане не можеше да става и въпрос. Не беше в състояние, даже и да искаше. Коняците бяха приети без възражения и поръчката се повтори. След третия коняк момичетата му благодариха за почерпката,  пожелаха  му лека нощ и си тръгнаха.

          След като плати сметката, Ник излезе навън  и пое с пълни гърди свежия планински въздух. Небето беше покрито с едри ярки звезди, които се усмихваха загадъчно в далечината. Наоколо хората вървяха и не можеха да усетят чувствата, които  вълнуваха мъжа, застанал на ъгъла на малката уличка, водеща към  градинката. Колата му беше паркирана точно срещу театъра, който в този час беше спуснал завесата и актьорите най-вероятно си пиеха питието в някое заведение.

          Когато Ник стигна до Унгарския, видя на отсрещния ъгъл двете млади жени в оживен разговор с  висок мъж. Те го забелязаха и му махнаха за поздрав. Ник се направи, че не е разбрал защо му махат и пресече уличката. Когато се доближи до групичката, мъжът им пожелаваше лека нощ и веднага си тръгна. Ник се усмихна и попита  с какво може да им помогне.

Бяха махнали за довиждане и отивали към трамвайната спирка. Той им предложи да ги разходи из нощната столица, но предложението не беше прието. Русата красавица, която се оказа Таня,  сутринта трябвало да отива на работа. Другата мълчеше. Когато разбра, че квартирата им е в тих, спокоен квартал, в подножието на планината, Ник предложи услугите си да ги закара. Предложението беше прието с  чаровни усмивки.

          Бялото Пежо допадна на момичетата. Пепа беше седнала до Ник,  а Таня зад приятелката си. В новичкото Пежо уредбата беше мощна и музиката звучеше като в концертна зала. Слушаха Бони М, АББА и други модни певци и мелодии. Таня не спираше да говори, да се шегува за неочакваната среща, а от движението на колата гърдите ù се люлееха като чанове. Ник беше забил поглед в огледалото и следеше всяко движение на предмета на неговото обожание. При хотел „Хемус” за малко щяха да катастрофират. Причината пак бяха прелъстителните гърди на русокосата. Пепа явно нервничеше, седнала до него, леко го хвана за брадичката и насочи погледа му напред към пътя. В колата Пепа беше свалила лекото си жакетче и бе останала по тениска. Залисан в прелестите на Таня, които го бяха омагьосали още в първия момент, Ник не се беше вгледал в Пепа. Когато със своя жест тя насочи вниманието му към себе си, Ник остана  крайно изненадан. Макар и не изложен на показ, бюстът на Пепа изглеждаше не по-малък и по-стегнат. При  характерното за Пежата полюляване, гърдите на Пепа не трепваха. Той се усмихна под мустак, макар че нямаше такъв, потупа ръката на Пепа и я успокои. Нямаше да катастрофират. Завиха по малката уличка срещу „супера” и след стотина метра спряха. Тук живееха в една стая Пепа, Таня и една тяхна приятелка. Къщата беше малка и спретната, партер и първи етаж. Те заемаха стаята над  кварталната млекарница, която заемаше част от приземния етаж. Хазайката не живееше тук. Имала апартамент в центъра.

          Таня благодари и слезе, като им пожела приятна разходка. Ник беше разочарован и учуден. Искаше му се да остане насаме с Таня, за да ù определи среща, но такъв шанс не му беше даден. За сметка на това Пепа се усмихваше странно и не даваше признаци за прибиране. Явно двете приятелки си бяха разпределили ролите в тазвечерния спектакъл.

          Когато Таня изчезна зад вратата на къщата, Пепа с усмивка обясни, че Таня не умее да лъже. Просто у тях я чакал приятелят ù. Ник запали колата и подкара по пътя за „Щастливеца”. Спряха в ресторант „Простор”, пийнаха по едно питие и потеглиха надолу към града. Пепа се държеше непринудено като стар приятел, разказваше му за работата си като приложник, за битовите кукли и кукери, които произвежда. Разказа му, че работи и като аранжьор на изложби. Оказа се, че е завършила Художествената  Академия. Била от Стрелча. Когато наближиха Драгалевския манастир, тя го помоли да спрат. Тук имало много добра видимост и се откривала красив изглед  към София. Ник също искаше да спре на крайпътния паркинг, но се чудеше какъв да бъде аргументът. Пепа съвсем непринудено го подсказа. Спряха на големия паркинг. Часът наближаваше 11 и наоколо нямаше жива душа.  Отидоха до края на площадката, откъдето се откриваше величествената панорама на милионния град. Светлините на София блещукаха като светулки, развилнели се в лятната нощ. Гледката действително беше необикновена. Стояха умълчани пред неповторимата картина, лек вечерен бриз галеше лицата им. Пепа се доближи до Ник, сложи глава на рамото му, хвана го за ръката и я притисна до гърдите си. Жадуваше за милувките на този мъж. Беше ù допаднал още в първия момент, когато го зърна седнал сам с питието си. Тя беше насочила  вниманието на приятелката си към самотния Ник. Но докато той изпиваше с поглед разголените гърди на приятелката ù, Пепа се забавляваше с липсата на прозорливост в иначе умния мъж. Чакаше търпеливо и с усмивка своя миг. И ето, че той беше настъпил.  Пепа силно притисна цялата му длан на твърдите си гърди, обърна се с лице към него, хвана и другата ръка на мъжа и я притисна към другата гръд.  Под тънката памучна фанелка тя нямаше друга дреха или бельо. Само голите ù гърди, твърди като неузрели пъпеши, стояха настръхнали в лятната нощ. Настръхнали и жадни за мъжка милувка. Цялото ù тяло го желаеше. Притисна се към Ник, хвана го за ръката и го поведе към колата. Седнаха на задната седалка. Пепа се наведе към скута му, разкопча го и езикът ù заигра около главичката на  пениса му. Ник не очакваше такова бързо развитие на нещата, въпреки че силно го желаеше.  Облегнат назад, той галеше косите на момичето. Тя го целуваше, смучеше, галеше с език и с резки движения го водеше към екстаза. Целият изтръпнал от желание,  Ник се беше оставил изцяло в ръцете на тази магьосница, която с феноменално майсторство доставяше на мъжа цялото удоволствие на плътта. Когато почуства силната възбуда на Ник, Пепа свали със  замах фанелката и полата и го яхна като дива амазонка, препускаща из необятната степ. Ник обхвана лудуващия задник на дивата ездачка и се опита да я обуздае и укроти, но беше невъзможно. Тогава обхвана с ръце огромните ù гърди и ги засмука със същата страст, с каквато Пепа го яздеше. Твърдите ù гърди не се вместваха в шепата му и беше принуден да обхване гърдата с двете си ръце. Те се блъскаха в дланите му, изскачаха между пръстите му, като птици, търсещи изход от затворена клетка. Ник беше прехвърлил 40-те, но такава жена не беше имал никога до себе си. Лидия, постоянната му приятелка, беше добра любовница, но такава дива страст в нея никога не беше чувствал. Бяха вече доста години заедно, бяха се любили къде ли не, в неговата квартира, при нея, когато мъжът ù беше на път, в гората, в колата, даже една нощ го направиха в телефонната кабинка зад ЦУМ. Валеше проливен дъжд и те се бяха скрили там от потопа. Страстта ги обхвана съвсем неочаквано и те се отдадоха на своето желание, без много да мислят.

          Но Пепа беше почти непозната, бяха се срещнали едва преди три часа, и той беше проявил интерес само към приятелката ù.  Но тъмнокосата Пепа се беше оказала перфектната любовница, мечта на всеки мъж. Страстна, всеотдайна, нежна и със развита сексуална фантазия. Плътното ù тяло не беше фигура на топмодел, но имаше всичко, за което мъжете мечтаят. Големите ù крушовидни гърди имаха твърдостта на бедро, нежността на детска ръчичка, топлината на вулкан и острите върхове на Кавказките планини. Твърдите,  набъбнали от желание, зърна бяха с едрината и цвета на градински малини, обградени от  тъмен ореол, който още повече подчертаваше големината  и нежния розов цвят на тези изключително вкусни плодове.  Ник беше неуморим и ненаситен в желанието си да ги целува, да ги смуче и гали с устните, както и с върха на чувствителния си език. С рязко движение Пепа се отдръпна от Ник, наведе се, хвана го и го сложи между гърдите си. С две ръце притискаше гърдите си към  неговата мъжественост и едновременно с това го движеше между  тях. И когато мъжът не издържа и изригна, тя направи козметична маска на бюста си. Но Ник искаше своето, обхвана  талията на Пепа, вдигна я и сложи  в скута си, но жената рязко  се извърна  с гръб към  него, обхвана го с ръка и го насочи към приятно заобления си задник. Това вече беше ново и за Ник. Това удоволствие никога не беше изпитвал. В началото беше шокиран и не знаеше как да реагира, но Пепа с бавни ритмични движения му подсказа правилата на новата за него игра. Ефектът беше поразителен. Неосъзнато движение го накара да сложи ръцете си между бедрата ù, да ги притисне плътно към себе си, като пръстите на едната му ръка галеха твърдата пъпка в предверието на храма. Пепа  се беше хванала за облегалките на предните седалки и с тяхна помощ помпаше силите на Ник, които все повече и повече намаляваха. И в момента, когато той смяташе да я обърне с лице към себе си, Пепа рязко стисна ръцете му между бедрата си, притисна силно задните си части към колената  му и замря. Чу се вик на освобождаване, вик на триумф и радост, вечния вик на любовта. Обърна се към него, сграбчи главата му и започна лудо да го целува по устните, косите, лицето и шията. Целувки на удовлетвореност и благодарност. Но Ник не беше казал последната си дума. Използва момент, когато тя беше с лице към него, за да я повдигне, постави на коленете си и силно да навлезе в нея. Този път той беше активният, той диктуваше темпото, неговите широки длани бяха обхванали твърдия задник и го приближаваха и отдалечаваха от тялото му. Пепа влезе в ритъм и с бясна скорост го повлече към сублимния момент.

          Спокойни, изморени от бесния галоп,  щастливи се излежаваха на свалените седалки на Пежото и  нежно си шепнеха думи на благодарност. Бяха се почуствали много близки.  На хоризонта зората се канеше да обагри звездното юлско небе. Гората  започваше да оживява. Някъде наблизо се чуваше планинско поточе, водата скачаше от камъче на камъче и отиваше към града, за където след малко щяха да тръгнат и те, след тази неочаквана любовна нощ.