И така, досега не знаех какво е любовница, но се поразрових и разбрах – с любовницата се прави секс, любовницата е материално подсигурена, на любовницата ù се обръща внимание, купуват ù се подаръци, полагат се непрестанни грижи за нея. Оказва се, че е прекрасно да си любовница на някого!!!
Добре де, но аз познавам няколко жени, които са любовници на някого и нещата при тях не стоят по този начин. Например, една от приятелките ми стана любовница на женен мъж. В началото аз бях потресена. Веднага се събрахме всички момичета и ù дръпнахме едно конско по темата. Все пак повечето сме омъжени и не бихме искали някоя като нея да ни проваля семейните отношения със съпрузите ни. Но какво се оказа - на момичето въобще не му беше лесно. Не било толкова хубаво да си другата жена. Нейният младеж беше от Поморие и няколко пъти месечно отскачаше на гости при нея, в нейния апартамент. Съответно от нея се изискваше вкусна вечеря, уютна обстановка и забавление от нейна страна. Е, излизаха от време на време, но набързо, той почти винаги беше съсипан. За секс обаче не беше уморен. Винаги готов, а нея пита ли я някой дали в момента ù е до секс, дали не е изморена? Младежът се обажда, че идва и тя трябва да е линия. Да не говорим за финансовата страна на въпроса. Така нареченият младеж при посещенията си в столицата считаше за нужно да донесе единствено себе си и бутилка с водка. Абе просто нямам думи.
Другата ми пък приятелка си хвана един хубавец на 23 г. – студент. Стана му любовница и вместо да се наслаждава на следобеден секс и на откраднати мигове на щастие, тя се съсипа от работа. Той живееше сам, с огромен аквариум риби. Освен за него, тя трябваше да се грижи и за рибите. Разсипа се това момиче. Той заминава нанякъде и тя тича да нахрани рибите, да им смени водата, да изчисти апартамента преди неговото идване. Ходеше да му готви, да не остане гладно момчето. Пране, чистене, гладене. Ужас. Не стига, че и вкъщи, ами и навън. Е, на това ли му викат любовница? Отслабна момичето, стопи се от работа. То и аз за кратко се бях хванала на това това хоро, но бързо се пуснах. Имах един познат, много симпатичен и обичен. Та от дума на дума и аз като другите. Той тъкмо се развеждаше и аз му бях като утешителна награда. В началото добре – срещи, приказки, забавления, ама после като се почна - от любовница се превърнах в псевдо-съпруга. Оправям вкъщи и тичам и там. Живее сам с детенце, няма кой да му помогне. Чистене на къщата, пране, грижи за детето, за него. От толкова много работа си смених статуса от любовница на домашна помощница. След тях тичам право у нас, че работа ме чака. Съпруг, дете, котка. Всички искат грижи и внимание. От препускането и от домакинските ми задължения в две семейства драстично отслабвах и познатите ми взеха да ме питат дали не прекалявам със секса и това да е причината за рязката промяна в килограмите ми. Какъв секс, бе хора, от работа нямам време главата да си вдигна. Вечер като се прибирах, бях като труп. Какъв секс? При любовника същото – докато пооправя, да си поговорим и вече трябва да тръгвам.Та седя и си мисля, хубаво ли е да си любовница? Твърдо не. Ако е така, не, мерси! Това си е тежка работа. Трудоемка. Не знам как го постигат другите, но аз се отказах. Може и да е хубаво да си любовница на някого, но така като гледам около мен какво става, май е по-добре да си съпруга. Поне всичко, което правиш, ти влиза в семейните задължения.
© Катя Дионисиева Todos los derechos reservados