Утро е.Пролетно,засмяно и предразполагащо.Само че аз съм начумерена и вкисната. В пет часа и половина се прибра най-после и дъщеря ми. Казва,че била на дискотека.Стичаше се от щастие като разтопен шоколад, а сега спи блажено в стаята си.Тя спи, а аз съм се превърнала на запусната селска мера- магарешки трън до магарешки трън и отвън, и отвътре. Тия сегашни младоци нямат спирачки и си позволяват непозволена скорост във всички опасни направления. А ние, родителите се чудим как да ги вкараме в правия път и да ги предпазим от житейски катастрофи...И болезнено преживяваме тяхната слободия. Очаквам като се събуди моята хубостница, да ми разкаже какви занятия е упражнявала в малките часове на нощта, но не храня особени илюзии. Ще ми каже това, което и стиска да каже...Ох,ох,ох, Божке-е-е, място не мога да си намеря!
В това време някой звъни на звънеца отвън. Отивам да отворя и да видя кой е. Там от лявата до дясната дъска на касата на вратата са огрели ухилените разчекнати устни на леля Мита ...