6 jul 2004, 0:28

Любовта е мъртва 

  Prosa
2014 0 0
6 мин за четене
Любовта е мъртва
(разказ - от цикъла "Кръчмата "Зелената котка")
Вековната гора плачеше. Сеана, кралица на елфите въпреки сравнително крехката си по стандартите на Вечния народ възраст (391 години), чувстваше това толкова ясно, че почти усети как и в нейните очи напират сълзи. Не знаеше откъде й хрумна това, нито пък можеше да обясни причината за внезапната тъга, която я беше обзела. Тя просто седеше в центъра на Арлиндриен - Гората на въздишките на Древния език, вдишваше с пълни гърди нежния като капка роса въздух и се бореше с всички сили със сълзите, които напираха безмилостно към очите й. Нямаше да плаче. Не и днес. Някой друг път - може би следващата седмица, или месец, или година... Тя въздъхна и приседна направо върху тревата, погали бурно разцъфтелите теменужки - яркосини като очите й - и за пореден път прокле мига, в който на главата й бе поставена короната на Вечния народ.
Подобна меланхолия не беше нещо необичайно за елфите и тя го знаеше прекрасно. Проклятието на неестестве ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сибин Майналовски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??