Живея, мечтая и се боря,  опитвам се да бъда това, което съм. Опитвам се да докажа на себе си и на останалите, че не съм просто поредният човек на земята,  който се ражда и умира... И съм сигурна в това. Просто се стремя да покажа истинското си лице,  това, което е. Вярвам в себе си и въпреки препятствията, пред които ме изправя животът, се опитвам да запазя силния си дух... И продължавам да се боря. В себе си крия толкова много любов, но се страхувам да я покажа, заради тази безкрайна борба за оцеляване и сбъдване на мечти. И въпреки че се опитвам да не наранявам хората, които обичам и уважавам, продължавам да се боря с живота. Всички проблеми и трудности, през които преминах и през които продължавам да преминавам, ме накараха да нося маска на суров човек, която с времето сякаш стана истинското ми лице. Лицето на студена, амбициозна, с желязна воля. А не бях такава и вътрешно в себе си знам, че не съм, но животът ме научи да бъда. Малко са хората, които познават истинското ми лице, малко са хората, които са спечелили доверието ми, малко са тези, пред които съм се показвала слаба. А всъщност съм... Боли ме, както всеки човек. Боли ме, защото хората, които обичам, умират пред очите ми, хора, без които не мога да живея, просто си тръгват, а тези, които остават с мен, ме предават. Това предателство, този страх от хората и тяхната злоба ме накара да изградя една стена между себе си и света, стена, която ми е трудно да прескоча. Всячески се опитвам да погледна на света с други очи, да не виждам вече тази стена, но не мога. Трудно е... Преди време виждах всичко по друг начин. Светът изглеждаше толкова красив и истински... Но просто бях наивна. Доверието, което проявявах към всички, ме направи такава, каквато съм сега. Довери се и ще те предадат, не се ли довериш,  предаваш себе си. Вярвах, че в целия свят живеят само любовта и добротата - тази част от живота, която аз познавах тогава. Но грешах. И макар да има любов и тя да е толкова близо до мен, лицемерието и лъжите се опитват всячески да я погубят. Но няма да го позволя... Ще продължавам да се боря, да доказвам любовта си на хората, които обичам и въпреки суровата действителност, отново ще се науча да бъда себе си, но не онази оптимистка, наранявана от действителността, която я връхлита като цунами, а реалистката, която ще обича себе си преди всички други и ще продължава да се бори. Но този път борбата няма да е с цената на болката на хората, които обичам. Този път любовта и борбата ще вървят ръка за ръка и заедно ще ръководят трудния ми, но осеян с щастие живот! И когато се замисля за живота си, за всичко, което съм преживяла, виждам, че борбата просто ме е накарала да порасна, убила е детето, което бях преди. Но нищо и никои не може да убие детето вътре в мен, защото през неговите очи и в най-тъмната нощ виждам слънцето.