Запознахме се през една зимна и студена вечер. Намерихме се сякаш винаги сме се търсили и не сме се откривали. Бяхме толкова различни. Толкова, сякаш не се понасяхме. Началото беше странно и различно. Празни думи, без никакви чувства... С всеки изминал ден тези безчувствени думи се превръщаха в най-важните думи през деня, вече топли, нежни, искрени. Чаках с нетърпение вечерта, в която ще ми каже "лека нощ" и аз спокойно ще заспя в мекото си легло с мисълта за него. За най-важния за мен човек. Вечер след вечер... Дълги разговори, пълни с емоции, вълнение, радост, съчувствие и понякога тъга. Той беше човекът, с когато можех да говоря за този ужасен живот без да се притеснявам, защото ме изслушваше и ми казваше неща, които ми харесваха и исках да чуя. [...] Не след дълго той поиска да излезем... Притесних се. Заболя ме коремът и му отказах. Просто не можах. [...] Дадох си сметка, че започвам да изпитвам чувства към него. Появи се точно, когато имах нужда от това, а мислех, че повече няма ...