Люш-люш
Скръц... скръц... Проскърцваше лекичко люлеещият се стол, в който седеше Сянка и четеше книга с Ко Та Рак, дремещ на коленете му. Скръц... скръц... Още по-тихичко поскърцваха въжетата на хамака, в който блажено дремеше Но Щен Вълк. Събота късен следобед е, а времето бе мрачно и дъждовно, време перфектно за настоящите им занимания. Докато...
- Супер! - изведнъж извика Ко - Измислих го.
След това си неочаквано изявление, котакът скочи от досегашното си място, точно в момента, когато столът-люлка бе в крайно задна позиция, което му действие, съобразно законите на механиката и динамиката за сили, противосили и преместването на разни тела (в случая котараци), доведе до:
- Олеле! - извика Сянка, докато се катурваше, а после добави малко приглушено, когато столът го захлупи - Ох!
Без да обръща внимание на тупурдията зад гърба си, Ко Та Рак скочи на хамака до Но Щен Вълк:
- Хей, Но... - повече не успя да каже, защото, съобразно едни други закони на механиката и динамиката за сили, прот ...