Наскоро бях в Карнобат. Наистина безинтересно градче. Имах малко работа там, но до тогава ми оставаше малко време и затова аз и едни мои роднини отидохме до това, което гръмко се наричаше Зоологическа градина. Самата тя се намираше на един малък хълм, целия в зеленина и дървета. Времето беше приятно слънчево и наоколо се разнасяха веселите песни на някакви малки птички. От цялото място се излъчваше едно спокойствие, което сякаш пречистваше цялото ми съзнание. Приближихме се до вратите, които зееха отворени дори в 8:00 сутринта и влязохме. Една калдъръмена пътека започваше от вратите и ни поведе към клетките наредени по продължението и. Повечето бяха празни и изглеждаха тягостно пусти. И ето, че видяхме и първия обитател тук. Еднo шотладнско пони, както малкия ми братовчед го представи с вид на познавач. То се приближи до решетките ни подведено от идеята, че ще получи нещо за ядене и гризна леко решетките в опит да ни достигне. Беше толкова миловидно с големите си, изразителни очи и пух ...