Към края на вечерта тя вече нямаше нищо напротив да бъде Маг Навона. Добрият човек я черпеше с уискита, морски салати, тънки мезета, кашута, соди. Появи се и някакво шампанско, от което тя не можа да отпие и глътка.  Спомни си още, че той дълго пъхаше вътре в бикините на една от кючекчийките, качила се отгоре на тяхната маса, някаква едра банкнота. Всички танцьорки се бяха струпали по едно време около тях. Невена се чувстваше – Кралица ночи. Нима е ударила джакпота на живота си? Изглеждаше, че най-после златната птичка е кацнала на рамото ú. Как ли ще реагира майката на нейния Петър, (голямата ù любов, с която се разделиха след 4 години връзка), като я види по телевизията толкова богата и преуспяла? Никога нямаше да забрави унижението и обидите от онази вечер. Все още вълна от срам я заливаше само като си спомнеше какво стана тогава. Петър настояваше да я запознае с  майка си и още нещо. Много държеше тя да се увери, че Невена е не само хубава, но и много добра и разбрана като човек. Нямаше начин майка му поне малко да не я хареса. Беше му омръзнало всеки път да се правят сцени, когато казваше, че излиза с нея. Невена специално се беше подготвила за срещата. Искаше да изглежда невероятно. Имаше разкошни черни къдрици и една нейна приятелка фризьорка ù ги изправи безплатно. Един час я дърпа и скуба с четка и сешоар, накрая я напръска с лак. Всички във фризьорския салон останаха възхитени от новия имидж на Невена. Тя също много се хареса като се гледаше на огледалото.  

     Някаква нейна клиентка ù беше подарила много красива блуза с пайети, която Невена никога не беше слагала. Пазеше си я за много официални случаи.  Щеше да се облече с нея за първи път специално за майка му. От близката бакалия  купи бонбони Амфора. Мина през църквата, запали си една свещичка за късмет, помоли се на Господ и на излизане от храма хареса малка дървена икона на Света Богородица с Младенеца. Отби се после в галантерията и там избра най-скъпия чорапогащник с ликра - все подаръци за бъдещата свекърва. Искаше да купи още няколко неща, поне букет цветя (бонбоните, иконата и чорапогащникът ú се струваха малко), но толкова ú бяха възможностите тогава. За после не искаше да си спомня. Петър и майка му се бяха затворили в съседната стая и спореха нещо на висок глас. Невена ясно чу финалните думи. Бяха казани с истерични нотки: „Абе, ти, не разбра ли, че не искам вещици вкъщи, кой знае на кой дявол служи тази измамница и тебе те е омагьосала. Вече не мога да те позная! Собствената си майка не зачиташ, дето те е отгледала! Невена та Невена! Как не успя да си намериш някое нормално и свястно момиче, а сега всички ще ни се смеят, врачки в къщата си не ща, чу ли ме, магьосници не искам да виждам, само...”.  Невена се изниза тихичко, без да им се обади. После Петър няколко пъти идваше при нея, опитваше се да изглади нещата, молеше я да излизат както преди, но и нищо ново не предприе. Излязоха два-три пъти, но не беше същото. Тя не му се разсърди, защото не можеше да се сърди на никого за нищо, просто си беше такава. Останаха си приятели. Скоро след това Петър се ожени за една свястна, роди им се дете и се разведоха. Невена знаеше всичко по-добре и от адвокатите им по бракоразводното дело, защото Петър идваше при нея за разтуха и за някой съвет.

     Последваха няколко неуспешни  връзки за нея, в които тя влагаше чувства, емоции и се раздаваше до край. Даже  опита да живее една година с Господин Честни Сини Очи, стар ерген, някъде около тридесет и седем годишен. Добре, че тогава не подписаха и беше някакво чудо, че не забременя от него. Родителите му бяха починали. Не работеше, но имаше огромна къща на село и пет пъти по-голям двор. В началото уж всичко вървеше добре. Беше я подмамил, че за него семейството е преди всичко. Отсега нататък заедно ще се борят в този труден живот, защото една ръка не можела сама да ръкопляска, ще бъдат рамо до рамо и крило до крило като в оная песен. Невена му повярва. Беше хубавец и излъчваше някакъв неустоим чар.  Как само мечтаеше за мъжко рамо и истинско семейство! А пък колко копнееше да бъде обичана, да срещне голямата любов! Беше се влюбила лудо в него и искаше да го направи щастлив на всяка цена.

     Постепенно той започна да се меси в нейната работа. Не пропускаше да се информира кой за какво я търси, изживяваше се нещо като неин личен асистент и мениджър. С това искаше да подчертае, че е истински загрижен за нея.  В началото това много я ласкаеше, но когато той започна да се сваля на младите жени и то пред очите ú, да раздава съвети, които никой не искаше, да се прави зорлем на интересен на нейна сметка, Невена започна да се обърква. Пред хората го раздаваше веселяк и непринуден, а когато оставаха сами с Невена мълчеше злобно и не ú говореше. Не пропускаше, също така, да се увери със собствените си очи кой колко пари ще ú остави на масата. Точно когато хората си тръгваха той все си намираше някаква работа, че уж търси нещо, после ú обираше всичко и го пропиваше с негови приятели. Излизаше без да ú се обажда и без да дава никакви обяснения. Любимият му лаф беше: „Аз на майка си не съм давал обяснения, че на тебе ли ще давам! Коя си ти?”. Невена стоеше вкъщи все  без пари. Понякога успяваше да скрие за себе си някой лев и си купуваше дребни неща от селския смесен магазин. Искаше да си зарадва душата – я червилце, я огледалце. Криеше тези неща от него все едно, че е направила най-голямото престъпление на света. Това беше в най-добрите случаи. Лошото ставаше, когато нямаше клиенти. Тогава ú се подиграваше, че е луда, некадърна и само мами хората. Непрекъснато намираше поводи да я унижава и обижда. Невена започна да боледува често, уж беше здрава, а нямаше сили да стане от леглото. Понякога лежеше с дни и не се чувстваше разположена да посреща клиентите си. Усмивката ú изчезна от лицето. От лъчезарно и жизнерадостно момиче се превърна във вяла и апатична жена. Нямаше сили за нищо. А той не спираше. Това нейното били артистични номера. Ето добре, че е той да я храни, а тя си изкарвала живота си на куц крак и на неговия гръб. Само как той, горкият, давал всичко от себе си, за да има семейство! Но и този път нямал късмет....! Започна и да ú посяга. Един прекрасен, слънчев ден Невена  просто изчезна, без да му се обади. Прибра се обратно в града, в собствения си дом. Нищо не взе със себе си, освен чантата си и личните документи. Беше си сложила оная хубавата блуза с пайетите. Така и не намери официален повод, когато беше с него, да я облече. Но бягството ú беше официално.  После Господин Честни Сини Очи идваше няколко пъти да я увещава да се върне при него. Много бил съжалявал, не искал да я наранява, не можел да живее без нея. Бил забравил всичкото лошо и нека да опитат отново. Това вече вбеси окончателно Невена. Че какво лошо той беше видял от нея?! Беше му правила хиляди компромиси, но този път беше непреклонна. С него не си останаха приятели.

♦♦♦