21 nov 2010, 21:53

Магнолия 

  Prosa » Relatos
1136 0 0
2 мин за четене
Беше средата на февруари и леденият вятър сковаваше всичко, образувайки огромни ледени полета от локви топящ се сняг.
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно напрежение оставяше следи.
В нея като огромни вълни се блъскаха безброй много въпроси, самоуспокоение и убеждение, че трябва да довърши започнатото.
Докато в главата ù вървяха тези мисли, пред нея спря черна лимузина и я извади от унеса ù. Сядайки в колата, някой превърза очите на Магнолия - така се казваше тя. Едно от поставените ù условия беше - през цялото време да не може да вижда.
Докато колата се движеше, жената чуваше музика, напомняща ù за един специален за нея период от време, а всички изреждащи се песни бяха подредени точно като тогава. Но защо завързаха очите ù? Защо нещо вътрешно я караше да се чувства като на познато място?
Изпълняваше желанието на човек, за когото ù казаха, че не ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благородна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??