Беше слънчев майски ден. Едно момиче с руси коси и сини очи стоеше сама и чакаше на спирката своя любим. Той и беше обещал, че ще бъдат заедно през целия и живот. Автобусът дойде. От него слязоха няколко мъже, стройни и красиви, но нейното момче все още го нямаше. Ето го и него! Красив както винаги. Усмивката не слизаше от лицето му. Дойде при нея, прегърна я, целуна я... Прибраха се поотделно в домовете си.

Денят беше петък. Тя излезе с нейните приятелки, а той с неговите. Бяха се разбрали да се видят в дискотеката. Той дойде, ала погледите им се разминаха. След час-два бяха вече заедно. Момичето беше на седмото небе, не искаше да танцува, искаше просто да бъдат двамата. За нея това беше най-хубавата вечер в живота и... с нетърпение очакваше съботата. Отново да го види, пак да са заедно.

Той отново дойде. Но не беше сам. Беше с нея - другата, лесната. Не я погледна дори, а тя очакваше много повече. Искаше и се да потъне вдън земя, да изчезне, да избяга от подлата съдба. Но това беше реалността. Той си тръгна от нея такъв преди месец и като се завърна, пак беше същия. Момичето си мислеше, че се е променил, но както той и каза "Вълкът козината си мени, но нрава не". Така и беше!!!

Тя каза край! Може все още да го обича, но той не я заслужава. По своя житейски път тя ще си намери друг, а той ще вижда нея във всяка друга. Мисълта за това момиче ще го преследва навсякъде, ще го измъчва. Ще дойде ден да и се моли дори, но тя ще е непреклонна дори и през сълзи!!!