Лъчите на есенното слънце обливаха тялото и с приятна топлина.
През нощта и беше станало много студено и сега се възстановяваще
блажено затворила очи. Оставаше много малко време до първото и
раждане, тя не знаеше какво се случва с нея ,но инстинктивно
усещаше, че предстои нещо важно. Кучката стана и се протегна,
непрестанният глад не и даваше спокойствие за дълго време.
Не си спомняше кога за последно беше яла до насита.
Въпреки, че живееше на двора на голяма къща, собствениците на
къщата не и даваха почти никаква храна.
Много рядко се случваше да и подхвърлят парче сух или мухлясал хляб.
С това и с някой друг ритник се изчерпваха грижите им към
нея. Тя не познаваше друго отношение и всяка сутрин когато излизаха ...