Никога не съм очаквала, че „животът” е способен да ми поднесе подобно нещо.
Той дойде едно лято при баба си на гости в малкото провинциално градче. Беше висок, мускулест – най-прекрасното нещо създавано от големия взрив насам. Очите му бяха черни, а миглите големи и гъсти. От него се излъчваше по-скоро доверие и грижа преди всичко друго .
Това лято мама нямаше да я има. Отиваше да работи по морето. Цеха фалира, а работни места нямаше. Аз щях да съм сама. Целия сезон родителският контрол щеше да е просто мираж (присъствие), надвиснал над мен.
Запознах се с Иван още щом пристигна. Една прекрасна събота, под кичестата слива две-три къщи по-надолу от нашата се паркира бежов миниван и гостите наслязоха. Той беше (по-лесно ми е да говоря за него в трето лице отколкото по име) последен. Безмълвен, висок, като восъчна фигура облята от слънцето, движеща се като, че ли с механизъм. Явно беше, че пребиваването му тук не бе по негов избор.
Не си спомням как нещата се завъртяха отначалото, а и всек ...