6. Найден
В началото на 50-те години животът в София не беше лек. В циганската махала на ул. Татарли беше още по-тежко. Трудно преживяваха, гладът, мизерията, недоимъкът ги моряха ежедневно. Нямаше нито какво да се краде, нито пък кой да даде милостиня на професионалните просяци, които в мирно време имаха пари за няколко апартамента. Естествено, живееха в копторите си, завиваха се в стари черги, изхвърлени на боклука, ядяха хляб и лук, а солта беше за разкош. Само на Васильовден не можеха без традиционната пуйка и на Гергьовден на трапезата имаше печено агне. Малките улички в «маалата» бяха лабиринт от романите на Евгени Сю, лятно време прашни, а есен и пролет кални. Само зимно време снегът покриваше цялата мръсотия и боклуците, изхвърлени от паянтавите къщи-самоделки, та улиците изглеждаха чисти. Но щом пукнеше пролетта, вонята, калта и боклуците се появяваха като нещо непреходно и изчезваха, когато дебелият сняг ги скриеше от хорските погледи.
В махалата имаше повече деца отколкото в ...