Майко



Майко, за тебе много се затъжих.
За тебе докато мисля, все сълзите ми не спираха да капят.
Без твоето присъствие полудявам.
Ти беше за мене истинската любов...
Вътре в сърцето ми толкова голяма обич има към теб.
Сега отиде си, няма те до мен.
Идваше време, в което мислех - така ми е очертана съдбата да живея...
В книгите си изписвам мъката. Във тоя свят пропаднах - сама останах, майко...
Всичко се промени откакто "почина ти"...
Животът изцяло е по-различен.
Лъжите настигнаха правото - двулицевите кучета мен за приятелка мислех,
че ме имат - истинските си лица криеха все.
Останах сама в живота...
От Бога единствено теб желаех...
В сърцето ми винаги си първа.
Лицето ми се смее, защото:
В сърцето ми остана ти... от ума ми не излезе никога,
но душата ми винаги плачеше.
Полудях, не можах да се въздържа.
Оставях очите ми сами да излеят мъката за теб...
Заради теб ги оставях всяка нощ да си плачат...
Изведнъж старите години си спомнях...
Дадените на мен грижи, обич, топлота - бълнувах ги.
Очите си затварям - пак сърцето си дълбая... всичко в книгите записах.
Ти беше в живота ми крилата,
не можах да литна, майко - като пияна падах при всеки мой опит...
Теб от мен те раздели Бога, наранена съм, майко...
Непомнящите те забравиха, аз не можах да изтрия мисълта за тебе.
В очите ми черни облаци се виждат вече вместо теб...
С теб много неща сме си споделяли.
Да живееш с мен не можа...
Детето ти сега без теб - в този живот диша само...
Вече и моят час настъпваше: При теб идвам - умирам.
Умрелите не могат да умрат - ми казаха...
Аз за тебе умирам, майко! Теб в сънищата си всяка нощ те виждам!
Остани при мен, майко!!!
"Не искам да си отиваш" - всяка нощ виках, щом  се събудя.
Очите си докато отворя, все още плача за тебе.
Майко, не мога да търпя вече,
в сърцето ми огромно черно петно остана, откакто почина.
За теб много се затъжавам.
"Майко, моля те, не си отивай", освен теб, кого имам?
Не ме изоставяй сама... този живот без това стана и все още става проклет.
И мене ме заведи, където отиваш ти...
Не ме изоставяй тука сред прокълнати хора...
Какво да правя без теб? - "Кажи ми???"
Не мога да живея без теб, това си го запиши някъде!
Всяка нощ виждам - погледът ти е върху мен...
Без тебе не мога, майко!!!
В очите ми капка сълза не остана - това също го знай, майко!
Нали нямаше да ме изоставяш сама?!
Всяка нощ ти щеше да ме завиваш,
всяка вечер за лека нощ щеше да ме прегръщаш и целуваш...
Майко, сега ти ме остави сама и си отиде...
Можеш ли да ми кажеш - от сега нататък при кого да отивам? - при никого...
Вече съм сама, зная,
много няма да отиде - ще цъфна при тебе, като едно цвете.
Теб щом те няма до мен - за какво и кого да живея?
На твоя, даже един, косъм, бях готова  живота си да дам,
защото тоя живот е и твой!
Майко, не мога да търпя вече...
Теб като луда те обичам - разбери ме.
На гроба ти се молех всеки ден.
Себе си исках до теб да заровя.
Всичко съм мислела...
Последната ми мисъл е да взема ножа и да си го забия в дъното на сърцето си...
Майко, на тебе не, на Бога се сърдя.
В толкова огромен свят точно теб защо избра?!
Накара ме от малка да страдам... това ли му беше към мен обичта?
Всеки ден снимките ти гледам,
майко, вседно до мен си и ти споделям всичко,
но не си - това напълно го осъзнавам.
Към тебе ръка протягам,
майко, времето ми дойде - зная го вече,
но само не се тревожи...
Не плачи, при тебе долитам всеки миг, майко!!!