Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре да отида в заведението отсреща - докато изпия едно кафе и той ще дойде. Кафенето е лъскаво и носи многозначителното име "Нарцис". Месинг, гранит и матирани кристални стъкла - все повърхности, в които можеш да се оглеждаш. Столовете са меки и удобни. Самото кафе е силно и винаги от най-рекламираната в момента марка. По-скъпо е, но тук това не прави впечатление, тъй като заведението е в тази част на града, където не би могло да бъде евтино. Сервитьорката, младо, стройно момиче, идва веднага. Поръчвам си кафе и докато я чакам, разгръщам вестника. Нищо особено, новините са сензационни, но плитки. Все пак се зачитам в коментара за валутния курс на лева. Долърът леко пада, защото президентът е изне ...