- Заспивай – прошепна Тони на по-малкия си брат.
Брат му спеше по гръб и зяпаше тавана, вглеждайки се в сенките, хвърлени от уличната лампа отвън и от рядко преминаващите коли на хора, които явно имат проблем със съня.
- Не мога!
- Пак ли те е страх?
Братчето му кимна.
- Виж и аз се страхувам.
- Защо? – го попита малкият с явен интерес като се обърна към Тони.
- От тъмното се страхуваш, нали Джонатан?
Джонатан кимна отново.
-Прави като мен! Аз винаги се бутам в кьошето на леглото, с гръб плътно към стената. Така имам чувството, че зад мен ме пази някой.
Джонатан прие съвета на Тони и се премести до кьошето, към стената, а след 10 минути вече беше заспал.
Всеки следобед Тони посещаваше дядо Лое, който му даваше безплатни уроци по класическа китара. Домът на Лое се намираше на две преки от училището на Тони. Това бе една ниска едноетажна къща, оградена с плет и лозе. За пътека в двора му служеха едни счупени,неизползвани плочки за баня, а чешмата отвън имаше проблем и постоянно кап ...