- Още се чувствам зле за това, което направих.
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна.
- Какво има, Дейв?
Навън беше спряло да вали, но никой от тях не забеляза това.
- Когато Крис идваше при Джейд, аз... често я питах какво става с теб. Знам, че си казахме въобще да не се интересуваме какво става с другия, но просто не можех...
- Тогава и аз имам да ти призная нещо. Когато Крис си идваше тук, винаги я питах как си. Но тя не ми каза, че и ти си питал за мен и аз... мислех си, че поне ти изпълняваш обещанието...
- Кой да знае, че Крис може да пази тайна... - Дейв се усмихна тъжно.
- Кой да знае, че Крис и Джейд ще останат заедно по-дълго от нас!
- Ох, знам... Те се карат постоянно! Понякога излизам от стаята, за да не ги слушам...
- Не че ние се карахме по-малко.
- Не, но ние поне се карахме за смислени неща.
- Като защо си ми изпил чая ли?
И двамата избухнаха в смях.
***
Беше рано сутринта. От няколко дни Ейдриън събираше багажа си, но така и не успяваше да го приготви. Дейви искаше да ú помогне - не само от добра воля, а и защото чакаха само него да се върне, за да започнат работа в студиото.
Ейдриън стана и си направи чай, след което продължи да събира "най-важните неща".
- Ади, съмнявам се, че самолетът ще може да излети с толкова много багаж.
Дейви стоеше излегнат на спалнята, гледайки как Ейдриън прибира малка светлосиня възглавничка.
- Дейв, всичко тук ми е важно.
- За какво, по дяволите, ти е потрябвала възглавница?! Знаеш ли, в Калифорния и ние си имаме такива...
Тя го погледна с онзи поглед, който предвещаваше буря.
- Дейв, нямаш ли си друга работа?!
- Всъщност не, но... - той се стресна да не му се разкрещи. - Ще отида да... Ами... Отивам.
Той стана, бързо изтича до кухнята и се засуети. Видя чашата чай и реши да го изпие, тъй като вече беше изстинал. След което седна пред телевизора в дневната и започна безцелно да прещраква различни програми.
По едно време чу тежки стъпки и видя как Ейдриън слиза ядосано по стълбите.
- Какво има, миличка?
- Куфарът е прекалено малък - тя се намръщи.
Дейв за малко да се засмее, но остана сериозен - не искаше да я ядосва повече.
- Знаеш ли, може да вземеш само част от нещата, а после, когато идваме отново, ще вземем другите.
- О, само част от нещата, за да може ако не се получи, да не се налага да изнасям всичко отново ли?!
- Ади, не казах това...
- Дейв, ти ли ми изпи чая?!
- Ами, аз... той беше изстинал и...
Тя тръшна ядосано чашата.
- Правя си чай, а ти ми го изпиваш. Цяла седмица се чудя как да си наредя багажа, а ти си стоиш и ми пиеш чая, докато гледаш някакво глупаво предаване, вместо да ми помогнеш!
- Но, Ади, ти каза, че нямаш нужда от помощ!
- Аз казвам много неща, Дейв, да не би да ме слушаш за всяко от тях?! Казах ти, че ще си правя чай, а ти ми го изпи!
- Ади, не си ми казвала...
- Не в това е въпросът, Дейви!
Тя се обърна и заплака. В такива моменти на Дейви му се искаше да потъне в земята - никога не знаеше какво точно да каже, за да я успокои.
- Ей, Ади, моля те...
Той отиде до нея и нежно я прегърна. Тя потъна в ръцете му и заплака още по-силно.
- Ади, не исках да става така. Ако знаех, щях да помогна...
Тя продължи да плаче.
- Ади, всичко е заради заминаването, нали?
Тя поклати глава.
- Но, Ади, ако не си готова - мразеше се за това, което щеше да каже - Ако наистина не се чувстваш готова да дойдеш с мен, може да изчакаме.
- Не, Дейв, не искам да чакам. Просто знаеш колко мразя промените...
Тя изхлипа.
- Но, мила моя, ние ще бъдем заедно. Двамата. И в това няма да има промяна. И Майки ще бъде с нас. И... И ще си идваме често, обещавам.
- Дейви - тя обви ръце около врата му и силно се притисна към него. Мокрото ú от сълзи лице го накара да разбере, че тя наистина беше толкова невинна и уязвима и имаше нужда от него... Той трябваше да я пази, да бъде с нея, да я обича...
- Е, красавице, готова ли си да завладееш целия американски свят с чаровния си акцент и още по-чаровното си гадже?
Ейдриън се засмя.
- Така те искам, момичето ми.
Той я хвана за ръка и двамата отидоха да оправят багажа ú.
© ГВ Todos los derechos reservados