- Момчета, къде ще е следващия ви концерт?

- В Германия - отговориха те в един глас.

- Джейд, помниш ли, когато се разхождахме по брега на Рейн и ти ме целуна за първи път? - Крис леко го побутна.

- Не беше ли в Париж?! Ха ха, шегувам се, Криси! Естествено, че помня. Как мога да забравя! Бях толкова притеснен, че не помня дори как изглежда реката. Но си заслужаваше.

- Чували ли сте легендата за Лорелай? - обади се Ади.

Всички поклатиха глава отрицателно.

- Тя била красива млада девойка, влюбена в принца, с когото имали кратък романс. Но той трябвало да се ожени за жена с царско потекло и не след дълго го направил, изоставяйки Лорелай. Тя била толкова тъжна, че решила да сложи край на живота си. Качила се на стръмна скала, под която бушувала Рейн, разперила ръце и скочила. В легендата се казва, че е била наказана да обитава скалата за цяла вечност, заради отнемането на собствения си живот. Тя се появявала, когато слънцето започнело да залязва и се скривала с последния му лъч. Лорелай примамвала лодкарите с песните си и сладкия си глас. Искала да отмъсти на всички мъже по света. Омаяни, те неусетно стигали до скалите, водата разбивала лодките им и те се давели, все още омагьосани от гласа й. Другият син на краля чул за прелестната Лорелай и решил, че може да достигне до скалата, без да се разбие и да я отведе със себе си. Така, той се качил при един лодкар и му казал на къде иска да отиде. След дълъг разговор и торбичка с жълтици, лодкарят най-после склонил да кара към скалата. Но когато стигнали средата на пътя, той внезапно спрял и заявил, че и за всичкото злато на света няма да продължи нататък. Лорелай вече стояла под залязващото слънце и песните й омаяли принца. Той сам подкарал лодката. Вълните ги блъснали във високата канара, парчета дърво заплували около тях и двамата мъже започнали бавно да потъват в студената вода, напълно безпомощни. Принцът до последно гледал нагоре, към приказната Лорелай.

Когато разбрал за смъртта на сина си, кралят веднага наредил на най-добрите си войници да отидат и да хванат призрачната жена, убила толкова невинни мъже. По залез слънце множество лодки се приближавали към огромната скала. Лорелай нежно запяла, но те имали восък в ушите си и не я чували. Въпреки това някои от тях били разбити от силните вълни. Но имало и такива войници, които успели да достигнат до скалата и започнали да се катерят нагоре. Лорелай завикала по-силно. Видяла как двама мъже се качили и запристъпвали към нея. Не й оставал друг избор, освен да скочи в реката. Рейн се разбушувала още повече, вдигнали се толкова големи вълни, че заляли върха на скалата. Лорелай изчезнала в пяна и духът й повече никога не се появил.

- Горката Лорелай... За да се превърне в легенда, значи такова момиче наистина е съществувало. - тихо каза Крис.

- Горката ли?!  Ами всички тези мъже, които са умрели, заради нея? - Дейви се засмя.

- Дейв! - Ади го сръчка в ребрата. - Все пак в основата на всичко стои мъж. Принцът е виновен. - И се изплези.

- Глупачето ми... - Дейвид я погледна умилително.

- Виждаш ли, Дейв, пак ние мъжете сме им виновни за всичко! - след като го каза, Джейд беше ударен от Кристина, само на шега...