- Като бях малка - започна Крис - баба често ми разказваше една приказка, преди да заспя. Много я харесвах, въпреки че и малко се страхувах. Разказваше се за г-жа Труде.
- Звучи интересно. - Джейд я погледна весело, преструвайки се, че не забелязва намусените Дейвид и Ейдриън. Дейви нервно си играеше с обецата на устната си и уж слушаше внимателно. Ади пък се беше излегнала на земята и се подпираше на една възглавница, възможно по-далече от него.
- Г-жа Труде живеела в малко градче и всички казвали, че е вещица. Родителите не позволявали на децата си дори да се приближат до къщата й. Но имало едно малко момиченце, което постоянно питало майка си за г-жа Труде. Майка й винаги отговаряла едно и също: ‘Ако отидеш при г-жа Труде, повече никога не се връщай вкъщи. Тази жена е вещица.' Годините минавали, но момиченцето все си мислело за мистериозната старица.
- Добре го каза.
- Та... - Крис повиши глас и погледна към Джейд, за да не я прекъсва повече. - Най-накрая решила да я посети. На врат ...