Събрали се хората да умуват. Мислили, умували, спорили, разисквали и дори се скарали, но никой не можал да обясни УСМИВКАТА. На прозореца имало едно славейче. Слушало славейчето, чудило се и накрая си казало: "Абе тези хора са странни създания! Вместо просто да си се усмихват и да се радват на толкова много неща, те се опитват да разберат нещо, което не им е по силите..." Усмихнало се славейчето, намигнало на Слънцето и си запяло. Пък дано хората го чуят...