Имало едно време една малка фея, която живеела в гъста и непроходима гора. Миглите и крилцата й били обсипани със златен прашец. Имало и други феи, но те били по-големи. Феите сутрин се събирали на една полянка и започвали да танцуват. Докато танцували, от техните мигли и крилца падал златен прашец. Един ден малката фея била изморена и легнала да поспи на един цвят. През това време един цар се разхождал и я видял. Отначало тя му заприличала на пеперуда - хванал я за едното крилце и тогава видял, че е фея. Той я взел със себе си и решил да я подари на сина си. Мислел си, че той много ще я хареса.
Така и станало - когато принцът я видял за пръв път, не можел да откъсне поглед от нея. Баща му я взел и я затворил в една клетка. После пак му я върнал, но принцът бил тъжен, защото бил с добро сърце и знаел, че е лошо да си затворен. Той всеки ден й носел храна. С времето и двамата пораснали и можели да си говорят. Двамата били много умни. След няколко години дошло време принцът да се ожени. ...