Кристина отвори външната врата възможно най-тихо, като превъртя ключа буквално безшумно, за да не събуди спящите, ако имаше още такива. Братовчедка ѝ спеше в малката стая, а племенникът в хола. Втора година студент, който едвам изтърпя първата в общежитието. Всичко друго се преживяваше там, но дребните наглед кражби, които те лишаваха от седмица джобни, или новите кецове, все нещица, за които никой не си правеше труда да се занимава, но които се случваха толкова често, ти отравяха живота. Иначе добре се справяше момчето и с изпитите, и работа си намираше. Беше се вързал към едни тапицери-мебелисти и на повикване ходеше да поработва, умееше сам да си носи отговорностите вече, за да не тежи на ръцете на майка си, стигаше ѝ малката му сестра, ученичка в прогимназията още. Баща им отдавна ги беше забравил: заминал гастербайтер да изкарва пари за семейството, но разделеният живот му създал друго семейство там, и забравил не само да се върне, но и пари отдавна не праща. А за детски надбавки ...