Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък…
Дърво – в един или друг момент осъзнаваш, че си точно това! Тъкмо се разлистиш и някой ти ореже клоните.
Епидемия – ама точно като такава. Идва, поваля те за кратко на легло и си отива сякаш нищо не е станало.
Жажда, но не каква да е… Тази е неутолима, искаш още и още. И никога не ти стига… Баси алчното създание дето си…
Захарният памук, гледаш го на пръв поглед огромен, розов и сладък, а като го докоснеш, се мечка… Не прилича на нищо и накрая ти се гади от захарта.
Игла, мъничка. На пръв поглед безобидна, обаче боде много жестоко…
Йод… уж лекува, ама като махнеш марлята и остава жълто петно… Иди го махни де…
Копие… все за подобни неща ти говори. А бе що не вземе по-добре да те намушка с ня ...