КАМЪК ПАДНА В БЛАТОТО
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежите и охлювите стремително се спасяваха, а над дебрите се понесоха уплашените за топлите си гнезда птици.
После гигантският камък се удари в земята, подскочи няколко пъти и цамбурна в зеленясалото, спящо вековен сън блато…
Пльок… И отнесе към дъното дебелия жабуняк, заедно с дремещите огромни оядени жаби, отворили уста и чакащи поредните нискоинтелигентни и самоубийствено вярващи на света водни кончета, комари, водни бегачи.
Разнеслата се вълна заля брега и трупна нови мокри клонки, лилии, ракитак върху плъзгавите брегове.
Сетне блесна втора вълна, трета, следващите – все по-малки и забележими…
Настъпи тишина.
Камъкът стигна дъното и замря. Целта беше постигната – шум, трясък, раздвижване на природата. Защо да се напъва повече?
А отгоре…
Нови жаби изпълзяха върху отпадъците, които постепенно придобиваха зеленикавия плъзгащ се цвят, нови насекоми се завъртяха около отворените грамадни жабешки уста, няколко мързеливи шарана надникнаха, видяха, че промяна няма, а щуката вече се върти под жабуняка, щъркелът затрака с клюна, канейки жена си на тържествен обяд с новите деликатеси…
И всичко си тръгна по старому…
Спокойно и обещаващо тихо…
Отново неправилни възгледи, според другарите от ЦИПсО - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados