"Късият разказ е нещо съвсем различно – късият разказ е като целувка в мрака от непознат"
Стивън Кинг
Сълзите на Баба
Има едно място на земята, където се срещат пръст и Небе. Въздух и вода. Където Слънцето винаги топли, а вятърът сякаш гали. Там дори дъждът е желан.Облаците ни носят в рехавата си пазва. Зелените треви ни милват. Дори комарите не хапят. Всички хора са добри и се обичат. Това място е нашето детство и споменът за него.
Ако някой странник рано сутрин влезе в завоя на река Огоста, където се срещат ридовете на Дунавската равнина. И ако погледне надолу, той ще онемее. Там долу величествено и бавно старата Огоста като сребърно платно се носи в равнината. После ще види кубетата на църквата и наредените като мъниста къщи.
Това е моето село Люта*.
Откакто се помня, всяка първа неделя на месец ноември в нашето село има събор.
Събират се роднини, приятели, познати.
И днес моите спомени от подготовката на този ден са живи.
Баба и всички жени в къщата ставаха рано.Това означава три-ч ...