Надя извади мусаката от фурната и въздъхна – незнайно кой поред опит и все още нямаше вид на тази, която майка им приготвяше, когато бяха деца, въпреки че беше по нейната рецепта. Преди две години, когато работеше и живееше в Лондон, за секунда не си бе и помисляла, че вида на някаква си мусака може да я вълнува по някакъв начин, въобще не беше мислила, че ще яде отново мусака, камо ли че ще се опитва да я сготви. Надя въздъхна мислейки си какви странни завои взима понякога живота. После престана да се вайка за окаяната си гозба, така или иначе нямаше кой да се възмути на вида й. Тя пресипа част от яденето в една по-дълбока купа и се пресегна за пасатора.
След като направената на пюре мусака бе изсипана в купичка, тя я занесе на Кристиан, който стоеше на дивана пред телевизора, но едва ли разбираше нещо от това, което гледа. Отново стискаше онази прословута играчка космически кораб, която някой му беше подарил за някой от рождените му дни като дете, тъй като тогава Кристиан все разказв ...